Stephans Brau – много гадна немска бира!

Много е лесно да се пише, когато си опитал гадна бира. А когато е особено гадна – още по-лесно. Купихме си с доста голяма надценка “зеленият” “Stephans Brau” от магазинче в центъра на Кюстендил. Оказа се, че тази бира се предлага за малко под 1 лев в супермаркетите “Kaufland” и даже има доста разновидности. Честно казано, след челния ни опит – няма да ги опитваме. Който смее – предизвикваме го да ни разкаже тук!!!

“Stephans Brau” е поредното потвърждение, че евтините немски бири у нас не струват. Алкохолното съдържание е 4.8%, а вкусът е направо потресаващ. Първо те рязва, после ти горчи зверски и накрая смърдиш, сякаш си изял нещо отдавна развалено. Сигурни сме, че все някой би харесал това подобие на бира, но сме убедени, също така, че това е една от най-гадните, които някога сме пили. Дано поне някой, който е намерил пълните кенчета до контейнера, където ги оставихме, да е останал доволен… Но едва ли. 😉 Предупреждаваме ви – не пийте тази “бира”!

Stephans Brau

Weihenstephaner – тъмно, мътно и много вкусно немско пиво

Приятно удоволствие е да ви разкажем за най-старата пивоварна в света и за една от многото бири, които тя произвежда… Всъщност, трудно ни е да проследим фактите и дали наистина става въпрос за “първите в света”, но със сигурност знаем, че “Weihenstephan” в Бавария е на няколко стотин години. В самото си начало, пивоварната се стопанисвала от монаси, но по-късно производството за разраснало и се превърнало в доходоносен частен бизнес.

В София успяхме да попаднем на една от бирите, които се произвеждат там –  Weihenstephaner dark wheat. Да, точно така, правилно сте разбрали. Става въпрос за тъмна, но и мътна бира! Честно казано, опитахме я преди доста време и малко ни се губят подробностите около вкуса й, но със сигурност можем да кажем, че биричката е доста сносна – има приятна газировка, плътен вкус, типичен за мътната бира, но и лека остатъчна нишка на тъмно пиво. Доста интересна бира – рядко можеш да попаднеш на подобна комбинация в България, така че, ако я мернете на някоя витрина – дайте й шанс, нищо, че е лято и обстановката е по-подходяща за леки и светли пилсове.

Точната цена не си спомняме, но можете да хвърлите едно око на официалния сайт на пивоварната производител Weihenstephan.

Евтина лятна бира – Brauburger от Германия

“Brauburger” е от онези светли бири, които стават перфектно питие за всякакви случаи. С ненатрапчивия си вкус, малкия процент алкохол – 4.2%, и свежия вкус, е чудесен избор за предстоящото лято, в което може да се окаже и единствен пристан за дехидратираното ви тяло.
“Brauburger” всъщност се произвежда от “Karlsberg” и е все по-възможно да я намерите и в родните магазини. В световен план, това пиво си носи славата на неособено добро и “ароматно”, но като се има предвид и ниската му цена – няма как да търсим особени качества. Въпреки това, готова съм да споря, че тази бира не си струва. Пили сме много по-гадни на вкус, цвят и мирис. Единственото, което мога да ви препоръчам е просто да я опитате, защото онлайн ревютата на “Brauburger” са доста противоречиви и може да изпуснете едно от любимите си летни бири.
Официалн сайт не намираме, а за цената мога да ви ориентираме единствено, че е под лев. 🙂

“Brauburger” е от онези светли бири, които стават перфектно питие за всякакви случаи. С ненатрапчивия си вкус, малкия процент алкохол – 4.2%, и свежия вкус, е чудесен избор за предстоящото лято, в което може да се окаже и единствен пристан за дехидратираното ви тяло.

“Brauburger” всъщност се произвежда от “Karlsberg” и е все по-възможно да я намерите и в родните магазини. В световен план, това пиво си носи славата на неособено добро и “ароматно”, но като се има предвид и ниската му цена – няма как да търсим особени качества. Въпреки това, готови сме да спорим, че тази бира не си струва. Пили сме много по-гадни на вкус, цвят и мирис. Единственото, което можем да ви препоръчаме, е просто да я опитате, защото онлайн ревютата на “Brauburger” са доста противоречиви и може да изпуснете едно от любимите си летни бири.

Официален сайт не намираме, а за цената можем да ви ориентираме единствено, че е под лев. 🙂

Много твърдо немско – Apostel Brau!

Кратка и много правилна публикация за Apostel Brau от друг български блог, ни припомни, че трябва и ние да разкажем за едно от най-тежките бирени изкушения, които сме опитвали. Родина на бирата с алкохолно съдържание от 7.9% е Германия, естествено. 😉 “Apostel Brau” се намира рядко в София и ако не сте голям  късметлия, едва ли ще я намерите лесно. Цената й е поносима – малко над лев, като за тежка бира. Ние я намерихме в квартално магазинче в “Лозенец”, близо до площад “Журналист”, и от случайната ни среща останаха доста интересни спомени.

Високото съдържание на алкохол винаги е доста рисковано, независимо кой е производител. Има един тънък момент, с който трябва да се внимава – бирата да не удря с отвратително тежък дъх и да не е прекалено сладникава, газировката също трябва да е налична, но пък и да не се прекалява с нея, защото има риск да се премине в друга категория алкохолни напитки. Накратко – Apostel Brau е от по-хубавите тежки бири, които сме пили – всичко й е умерено, доколкото може да се говори за такова нещо при подобен клас пиво… Пивоварната производител датира от 1713 година. Тогава май сме били под турско робство, а?

Както й да е – в Германия може да го намерите в най-различни разфасовки, като същата марка има и версия с 5.0% алкохол.

Официален сайт: Apostel Brau

Krombacher – немска бира N1!

Колкото и да гледате статистиките по продажби на бира в Германия, едва ли ще намерите по-голяма пивоварна от Krombacher. Със своите 6,4 милиона хектолитра за 2008-ма година, производителите могат да се похвалят като най-продаваните на немска територия. Пивоварната води началото си от 1803 година и в момента в нея работят близо 900 души. Самата бира Krombacher има няколко разновидности, като този разказ се отнася до версията “pils”. Иначе има и безалкохолна, и тъмна…

“Krombacher” е чудесна бира. “Типично немска” – разбирайте го, както прецените, но е приятна, леко блудкава, доста газирана и с мек вкус, който остава след първите няколко глътки. Направо учудващо как и в България не е достатъчно известна. Може би заради цената й – малко над 2 лева за кенче.

В София може да я намерите в някои от големите вериги магазини и както и друг път се е случвало, ние си я купихме от “Пикадили”. Това е една от малкото големи вериги у нас, която напоследък успява да ни изненада с някакви по-интересни марки. Е, имайте предвид и цените – от магазина може да се очаква всичко. 😉

Ако искате да прочете още доста хвалебствия за “Krombacher”, моля, заповядайте в официалния сайт на пивоварната производител.

Псссс – има и чисто немски сайт.

DAB – сръбско… не, немско пиво!

От известно време живеехме със заблудата, че DAB е сръбска бира. Може би заради една нейна много яка реклама на сръбски, или за това, че наистина я видяхме на територията на съседката ни. Вярно, нито беше най-разпространена, нито се пиеше от местните… но както и да е! Dab в София е налична май единствено в Пикадили. Всъщност името й е съкращение от Dortmunder Actien Brauerei. Това е и една от най-популярните марки на немския град Дортмунд, където пивоварната е отворена в далечната 1868-ма година.

Вкусът на Dab е приятен, даже леко се губи, ако уцелите по-газирана. На цвят може преспокойно да я объркате с Krombacher, за който ще ви разкажем също скоро. Като цяло – хубава, но леко неутрална бира. Без особени качества, но в никакъв случай – неприятна. Както се разбрахме, в България трудно ще я намерите, а най-вероятно е да бъде в бутилка от 330 ml., в каквато си я купихме и ние. Цената – около 2,20лв. за шишенце. За опит е ОК, но едва ли ще ви стане ежедневно пиво…

Официален сайт: DAB

Schofferhofer Grapefruit Hefeweizen: Не сок, а бира от грейпфрут

“Schofferhofer” е една от онези бири, които имат страшно много разновидности – коя от коя по-интересни и странни. Днешната публикация ще бъде посветена на “Schofferhofer Grapefruit Hefeweizen”. Както може би ще се досетите от нейното име, бирата има вкус на грейпфрут и ако има друго пиво, с което можем най-бързо да я сравним, то това е “Tuborg Lemon”.

По външни белези – цвят, газираност и аромат, този представител на семейство “Schofferhofer” си е направо безалкохолно газирано питие с вкус на грейпфрут. Тънкият момент е, че алкохолното съдържание от 2.5% наистина успява да напомни за вкуса на бира. Това прави от нея едно прекрасно пиво за летните жеги, което може чудесно да се комбинира с огромен сладолед например, ха-ха. 🙂 А сега сериозно – ако признавате, че бирата може да има различен аромат от традиционния на хмел и малц и имате малко по-разкрепостено отношение към бирата – “Schofferhofer Grapefruit Hefeweizen” определено ще ви хареса. Единственият й недостатък май е, че е в бутилчици от 250 ml.

Производител е “Binding-Brauerei AG” във Франкфурт, които са виновници и за “Clausthaler“.

За по-любопитните и тези, като мен, които много-много не разбират немски, ще поясни, че това hefeweizen всъщност значи мая + пшеница. Ти да видиш! 🙂

В София може да се намери в някои от по-големите хипермаркети, като “345”. Цената и е около 2 лева, по спомени от преди месец.

Официален сайт: SchofferhoferSchofferhofer Grapefruit

Zipfer: Бира с парфюм

Напълно неволно се оказва, че броят на австрийските бири в Биролга е доста голям. И въпреки това днес ще ви представим още едно пиво от тази страна. Избраникът този път е “Zipfer”.

Всъщност това е една от бирите, които имат много разновидности на пазара в Австрия. В България обаче можем да я намерим само в “оригиналния” й светъл вид, в разфасовки от половинлитрови кенчета. Ако потърсите повече информация за “Zipfer” в интернет, най-вероятно ще останете с впечатлението, че това е една наистина уникално яка бира. Реалността обаче е различна. Или поне продаваното у нас не можа да остави у нас каквито и да било приятни впечатления.

“Zipfer” автоматично влезе в графата ни с “лоши австрийски бири”. Вкусът и е “напарфюмиран” – едни нотки са по-силни от други, но по изключително изкуствен начин. Няма го натуралното усещане от малца и хмела. А какво можеш да харесаш в една бира, в която това липсва напълно? За подобни на тази бири съм си мислила неведнъж дали не са правени по някаква доста първобитна технология, при която няколко вида есенции се смесват, а след това се газират. Цялостното усещане от това пиво бе и продължава да е доста неприятно.

Иначе пивоварната производител може да се похвали с история датираща от 1858 година, когато Франц Шауп започва да си вари собствено пиво в малко помещение. По това време той успявал да свари “само” 1542 хектолитра от тази бира. Развитието на бизнеса му идва след 1960 година, когато започват нововъведенията в пивоварната “Zipf”. По-късно се появяват и най-различните варианти и разфасовки на едноименната бира.

“Zipfer” се продава срещу близо 2 лева в някои от по-големите магазини в София.

Ето го и официалния сайт на “Zipfer“.

Напълно неволно се оказва, че броят на австрийските бири в Биролга е доста голям. И въпреки това днес ще ви представим още едно пиво от тази страна. Избраникът този път е “Zipfer”.
Всъщност това е една от бирите, които имат много разновидности на пазара в Германия. В България обаче можем да я намерим само в “оригиналния” й светъл вид, в разфасовки от половинлитрови кенчета. Ако потърсите повече информация за “Zipfer” в интернет, най-вероятно ще останете с впечатлението, че това е една наистина уникално яка бира. Реалността обаче е различна. Или поне продаваното у нас не можа да остави у нас каквито и да било приятни впечатления.
“Zipfer” автоматично влезе в графата ни с “лоши австрийски бири”. Вкусът и е “напарфюмиран” – едни нотки са по-силни от други, но по изключително изкуствен начин. Няма го натуралното усещане от малца и хмела. А какво можеш да харесааш в една бира, в която това липсва напълно? За подобни на тази бири съм си мислела неведнъж дали не са правени по някаква доста първобитна технология, при която няколко вида есенции се смесват, а след това се газират. Цялостното усещане от това пиво бе и продължава да е доста неприятно.
Иначе пивоварната производител може да се похвали с история датираща от 1858 година, когато Франц Шауп започва да си вари собствено пиво в малко помещение. По това време той успявал да свари “само” 1542 хектолитра от тази бира. Развитието на бизнеса му идва след 1960 година, когато започват нововъведенията в пивоварната “Zipf”. По-късно се появяват и най-различните варианти и разфасовки на едноименната бира.
“Zipfer” се продава срещу близо 2 лева в някои от по-големите магазини в София.
Ето го и официалния сайт на “Zipfer”.

Clausthaler от Германия: Безалкохолен ад

Безлкхохолна. Малка. Топла. Бира.
Някак не върви тези три думи да са в едно изречение, нали? Или поне на нас така ни се струва. Винаги до сега сме оставали с усещането, че за да направиш безалкохолно пиво трябва да си (малко) извратен. Но тъй като до сега в Бирлога не сме писали за подобен тип изстъпление, време е да обърнем внимание на една от тези напитки, които се славят и като пионери в “жанра”.
Става въпрос за безалкохолната версия на немската “Clausthaler”. Не ни стана ясно от колко години се произвежда, защото информационното затъмнение по въпроса преобладава, но определено е една от най-отвратителните бири (а и напитки, като цяло!), които някога сме пили. Вкусът на топъл цвик не е съвсем точен, за да определи “качествата” на гореспоменатата. Още първата глътка ще ви убеди, че НЕ ТРЯБВА и НЕ МОЖЕТЕ да продължите да пиете тази бозоподобна отвара, която гордо смее да твърди за себе си, че е представител на биреното братство. Но както и да е… Цената във “Фантастико”, например, е малко над лев. Като за малка бира е добре, но имайки предвид качествата й – прекалено висока! 😉
Иначе е възможно “Clausthaler” сама по себе си да не е никак лоша бира, но във вариантите й, в които има някакво процентно съдържание на алкохол. В тези й разновидности, надяваме се, ще имаме възможността скоро да ви я опишем. Производител е пивоварната “Binding-Brauerei AG” във Франкфурт, която е отговорна и за пиво като “Schofferhofer”, за което съвсем скоро също ще ви напишем малко повече подробности.
Официален сайт на Clausthaler.

Безалкохолна, малка, топла. Бира.

Някак не върви тези три думи да са в едно изречение с Бира, нали? Или поне на нас така ни се струва. Винаги до сега сме оставали с усещането, че за да направиш безалкохолно пиво трябва да си (малко) извратен. Но тъй като до сега в Бирлога не сме писали за подобен тип изстъпление, време е да обърнем внимание на една от тези напитки, които се славят и като пионери в “жанра”.

Става въпрос за безалкохолната версия на немската “Clausthaler”. Не ни стана ясно от колко години се произвежда, защото информационното затъмнение по въпроса преобладава, но определено е една от най-отвратителните бири (а и напитки, като цяло!), които някога сме пили. Вкусът на топъл цвик не е съвсем точен, за да определи “качествата” на гореспоменатата. Още първата глътка ще ви убеди, че НЕ ТРЯБВА и НЕ МОЖЕТЕ да продължите да пиете тази бозоподобна отвара, която гордо смее да твърди за себе си, че е представител на биреното братство. Но както и да е… Цената във “Фантастико”, например, е малко над лев. Като за малка бира е добре, но имайки предвид качествата й – прекалено висока! 😉

Иначе е възможно “Clausthaler” сама по себе си да не е никак лоша бира, но във вариантите й, в които има някакво процентно съдържание на алкохол. В тези й разновидности, надяваме се, ще имаме възможността скоро да ви я опишем. Производител е пивоварната “Binding-Brauerei AG” във Франкфурт, която е отговорна и за пиво като “Schofferhofer”, за което съвсем скоро също ще ви напишем малко повече подробности.

Официален сайт на Clausthaler.

Clausthaler

Paulaner Hefe-Weissbier Naturtrob: Мътно, плътно и вкусно

“Paulaner Hefe-Weissbier Naturtr?b” е поредната ни спирка из неизброимите марки немско пиво. Пивоварната производител е “Paulaner”, а разновидността на бирата, за която ще ви разкажем малко повече този път, е бяла, пшенична, нефилтрирана или както решите, че ви е удобно да я наречете. 😉
Струва си да отбележим, че именно тази е и една от най-хубавите “мътни” бири, които сме пили. За отбелязване е и фактът, че се предлага в две различни на цвят, но иначе напълно идентични кенчета от половин литър, които не трябва да ви заблуждават, че съдържат нещо различно (както се случи с нас). Всъщност, синьото и светло бежавото нефилтрирано “Paulaner” имат малки вкусови различия, но не си заслужава да им обърнемм внимание.
Като цяло – чудесна бира! С перфектно количество газировка и баласиран вкус, за своите 5.5% алкохол. Пяната е плътна, дори леко жълтеникава и много вкусна. Подобаващо – цветът е плътен, леко по-тъмен и приемливо мътен. Ароматът е ненатрапващ се, а ако се съсредоточите е твърде възможно да усетите остатъчен вкус на мед. Във всеки случай – нещо сладко, което ви кара да си сипете още една, и още една, и още една… халба. 🙂
Историята на “Paulaner” Ни връща в далечната 1634 година в Мюнхен. Бирата започва да се вари от местните монаси, които се подчиняват строго на закона за чистотата на пивото от 1516, който гласи, че в него трябва да има единствено хмел, малц и чиста вода. След доста промени, сливания и прехвърляния на правата върху различни местни пивоварни, “Paulaner” се утвърждава като едноличен лидер в региона, а марките, които произвежда в момента наброяват цели 16. “Paulaner Hefe-Weissbier Naturtr?b” обаче е най-успешна в и извън Германия.
“Paulaner” е официален спонсор на футболен клуб “Байерн Мюнхен” (FC Bayern M?nchen) и на хокейния отббор “Hannover Scorpions”.
Повече подробности за историята на тази марка и за всичките и инциативи, може да прочетете в официалния й сайт.
Ценовият клас е малко над 1 евро, поне в България.

“Paulaner Hefe-Weissbier Naturtrob” е поредната ни спирка из неизброимите марки немско пиво. Пивоварната производител е “Paulaner”, а разновидността на бирата, за която ще ви разкажем малко повече този път, е бяла, пшенична, нефилтрирана или както решите, че ви е удобно да я наречете. 😉

Струва си да отбележим, че именно тази е и една от най-хубавите “мътни” бири, които сме пили. За отбелязване е и фактът, че се предлага в две различни на цвят, но иначе напълно идентични кенчета от половин литър, които не трябва да ви заблуждават, че съдържат нещо различно (както се случи с нас). Всъщност, синьото и светло бежавото нефилтрирано “Paulaner” имат малки вкусови различия, но не си заслужава да им обърнемм внимание.

Като цяло – чудесна бира! С перфектно количество газировка и баласиран вкус, за своите 5.5% алкохол. Пяната е плътна, дори леко жълтеникава и много вкусна. Подобаващо – цветът е плътен, леко по-тъмен и приемливо мътен. Ароматът е ненатрапващ се, а ако се съсредоточите е твърде възможно да усетите остатъчен вкус на мед. Във всеки случай – нещо сладко, което ви кара да си сипете още една, и още една, и още една… халба. 🙂

Историята на “Paulaner” ни връща в далечната 1634 година в Мюнхен. Бирата започва да се вари от местните монаси, които се подчиняват строго на закона за чистотата на пивото от 1516, който гласи, че в него трябва да има единствено хмел, малц и чиста вода. След доста промени, сливания и прехвърляния на правата върху различни местни пивоварни, “Paulaner” се утвърждава като едноличен лидер в региона, а марките, които произвежда в момента наброяват цели 16. “Paulaner Hefe-Weissbier Naturtr?b” обаче е най-успешна в и извън Германия.

“Paulaner” е официален спонсор на футболен клуб “Байерн Мюнхен” (FC Bayern M?nchen) и на хокейния отбор “Hannover Scorpions”.

Повече подробности за историята на тази марка и за всичките и инициативи, може да прочетете в официалния й сайт.

Бутилките и кенчетата са до 500 ml.

Ценовият клас е малко над 1 евро, поне в България. paulaner-weissbier