Любимият ни Tuborg: The fun starts here!

Когато пишеш за любима бира, нещата стават доста по-интересни. А когато тази бира е “Tuborg”, материалите стават километрични. С историята ще ви запознаем, както са го направили от “Карлсберг България”, които са собствениците на марката за страната. За останалото ще добавим – “Tuborg” е перфектната освежаваща, “лека” бира. Има чудесен вкус, който не се натрапва и не тежи.

Вариантите, в които се намира в България, са лимонен и коледно “синьо”. 🙂 “Tuborg” е бирата, която най-сериозно се обвързва с големите музикални събития от последните няколко години и която се радва на голям интерес и страхотни рекламни клипове и цялостни PR кампании.

Ето и обещаната история:

“Всичко започва преди 137 години.

През 1873 група датски банкери и индустриалци купуват имението на Jonas Thue, което той е кръстил на себе си Tuesborg. На 13 май 1873 се основава Aktieselskabet Tuborgs Fabrikker. Първоначално новата компания освен с пивоварство се занимава с производство на стъкло и търговия на дребно. Истинският фокус към пивото идва с майстора пивовар Hans Bekkevold, който получил образованието си в Германия, започва да експериментира с Pilsner тип пиво.

На 1 май 1880 е лансиран TUBORG Pilsner. По-късно през 1880 година новият изпълнителен директор на компанията Philip Heyman закрива всички останали производства и концентрира ресурсите и усилията на компанията в една единствена посока – производство и разпространение на бира TUBORG. През 1911 година TUBORG стартира официално своя износ за Англия, а три години по- късно през 1914 TUBORG получава статут на официален доставчик на Датското Кралско семейство, както и такъв на Шведското Кралско семейство през 1926 година.

В края на 1970 Пивоварната TUBORG и конкурентаната й до момента бирена фабрика Карлсберг подписват договор за обединяване на двете дружества в една компания, под името United Breweries. По-късно, през 1987 година, биреният концерн официално приема името Carlsberg Breweries A/S.

Днес марката TUBORG се произвежда в повече от 20 страни и се продава в над 120. За период от 5 години TUBORG е един от най-бързо развиващите се бирени брандовеи в България. В световен мащаб, той е в “Топ 3” на най-силните марки в семейството на Карлсберг Груп.

TUBORG е организатор и спонсор на едни от най-големите музикалния събития в света. В Европа е достатъчно да се спомене фестивала Роскилде в Дания или EXIT в Сърбия, но това, което прави TUBORG уникална марка, сред онези които се асоциират с музика, е именно организацията на TUBORG Green Fest. Всичко започва с първия TUBORG Green Fest през 2005 г. в Москва, където публиката е разтърсена от изпълненията на Foo Fighters и Garbage. Оттогава, фестивалът непрекъснато пътува в тези части на Европа и с всяка година затвърждава статута си на голямо музикално събитие. През 2007 г. руснаците имаха шанса да присъстват на концерт на Metallica и Linkin Park, а в Сърбия 85 000 души се стекоха за концерта на Red Hot Chili Peppers.”

За самата бира няма да научите много от официалния й сайт, но не пречи да се позабавлявате в него (само ако имате 18, разбира се). 😉

Цената за 500 мл. варира, но обикновено е около 1,20 лв.

Tuborg

Загорка – обичана и мразена, но добра

За една от най-популярните бири у нас – “Загорка”, може да се пише доста. В случая обаче ще се огранича, не за друго, ами защото пивото си има чудесен сайт, в който може да намерите много разнообразна информация – от история на пивоварната производител до най-новите въведения, рекламни клипове и инициативи, зад които марката стои. “Загорка” е лесно разпознаваема, с нейната “класическа” зелена бутилка и етикет. Напоследък може би я свързвате с леко странната кампания “Дзън”…

Личните ни вкусове определят противоречиво мнение за “Загорка”. Преминали сме през периоди от пълно одобрение към вкуса и цялостните й качества до такива на тотално отрицание и заклеймяване, най-често заради “многото спирт”… В момента “Загорка” отново се доближава до вкуса си от най-добрите години. Пивка, светла бира, която има фенове от всички възрасти и също толкова врагове, хехе. 🙂 Това е може би една от най-обичаните и най-мразените и хулените бири в България. Намира се почти навсякъде, а цената е поносима. Често се организират различни промоции, с които отново да се спечели одобрението на потребителите. Новите стъклени бутилки и първият в България  “потекшън кеп, оуу йе” (и Магнум бутилка ;)) обаче определено ни печелят като “по-скоро почитатели”. А вие какво мислите?

Официален сайт: Загорка

Турска бира за отскок: Gusta

Мина известно време от последната ни публикация, но това да не ви отчайва. Понякога сигурно ще се случват такива периоди, но дано да са по-малко. Творчески паузи – нека ги наричаме така.

Новата ни публикация е посветена на една чудесна светла бира – “Gusta”. Родом туй пиво е от Турция и е производ на небезизвестната пивоварна, в която се вари “Efes” – “Anadolu Efes Brewery” в Истанбул. Добрата ни приятелка Сончето (ще има да я споменаваме тук още поне няколко пъти) бе на гости в южната ни съседка и ни донесе тази “Gusta”. Какво можем да кажем за нея? 5% алкохол, чудесен вкус и не много силна газировка. Като цяло – чудесно впечатление, малки бутилчици.

Информационната справка за сега ни сблъсква със сайтове на бирата, които са само на турски, но това не би ви попречило да разгледате, нали? Високите ни очаквания за “Gusta” се потвърдиха още с първите глътки – именно за това препоръчваме да я опитате… и да ни донесете едничка на връщане. 😉Gusta beer

King’s: Най-доброто от Болярка

Интересно е да отбележим, че за съществуването на днешната ни бира герой в Бирлога разбрахме съвсем скоро.  Невероятно, но факт – произведената от “Болярка” “King’s” е много приятна и пивка, дори за зимата.

Родният производител се гордее с нея, като със “собствена марка” и, този път, няма как да не признаем, че бирата има наистина чудесен вкус и качества, които малко от нейните събратя, произведени във Велико Търново, имат.

“King’s” e лека бира: “Състав: вода, малц, хмел. Екстракт: 11,6°Р, Алк. 5,0% Об.” Не е много газирана и е свежа (ако може да има такъв израз за светло пиво). Предлага се в различни разфасовки – от леко странната 0.35 l, през стандартното шише от 0.5 l и еднолитровата “пластмаса”. Най-вероятно е да срещнете “King’s” именно като 0.35 l, а това не е никак лошо – тъкмо ще може да пробвате и да решите дали наистина ви харесва. Както направихме и ние, в интерес на истината.

Вече не си спомняме точната цена на “King’s”, но определено беше поносима. Има я в хипермаркетите, а вероятността да я намерите в кварталната бакалия също не е никак малка.

Определено смятаме, че за “King’s” трябва да се шуми повече.

Официалната страница на бирата в сайта на “Болярка”.

БоляркаComing soon!

Ambrosius (strong): Произведено за Kaufland

Произведените специално за някоя голяма верига хипермаркети продукти обикновено са символ на лошо качество. С една и съща марка може да се намерят от тоалетна хартия и носни кърпи до солети, кисело мляко и храна за кучета.

Следващата ни спирка не е типичен пример за такова производство, но е направена по поръчка на “Kaufland”. Бирата се казва “Ambrosius”, полска е, и в нашия случай носи гръмкото “strong” след името си. Всъщност тази бира наистина е по-тежка от останалите. При създаването си е съдържала 7.2% алкохол, но от 2008г. то е само 6.6%.

Какви са впечатленията ни от нея? Обобщено – не сме впечатлени изобщо. Блудкав, бозав вкус, кофти цвят, неприятен дъх, калпава газировка. “Ambrosius” (strong) може и да се предлага за около лев за половинлитрово кенче, но това определено не я направи по-желана и търсена от нас след първото й опитване. Прегледът на чуждестранните сайтове за класиране на бири по определени показатели също показа, че масово биропиещото множество не е във възторг от качествата й. Това е един от онези продукти, които потвърждават лошото впечатление за всички с етикет “специално поръчни от (произволно избрано име на хипермаркет)”.

Официален сайт бирата си няма, а етикетът, който ви показваме по-долу не е абсолютно съющият като този на продаваното в България пиво, но е много близко и лесно ще се ориентирате. 🙂Ambrosius

Българският Schweik – чешка традиция само на думи

Едно от най-лесните неща е да пишеш за много хубава бира, а едно от най-трудните – да се опиташ да разкажеш за много лоша такава. Един отрицателен пример в нашия Бирлог се пада на пивото “Schweik” (да, написано точно така, на латиница) на великотърновкста пивоварна “Болярка”.
Сухата информация за “Schweik” е следната – Състав: вода, малц, хмел; Екстракт: 11,7° Р, Алк. 4,8% Об.; “Пиво произведено и бутилирано от „Болярка ВТ“ АД по оригинална чешка технология. Да се съхранява на сухо и хладно място, защитено от пряка слънчева светлина. Препоръчителна температура на консумация от 5° до 8° С.” От “Болярка” са горди, че това е поредната им собствена марка, но в общи линии гордостта им трябва, според нас, да приключи до тук. “Schweik” всъщност е с лош вкус, с вял (ако може да се изразя така) цвят, висока газираност и въобщееее… бирата е зле. Съмнявам се, че ще може да издържите да изпиете цяла чаша, да не говорим за бутилка. Преживяването е екстремно и не е за всеки, хе-хе.
“Schweik” е на пазара от 2007 година, но “старата чешка традиция”, за която претендират производителите, си остава само на хартия (и екран). Наистина – да ме прощават всички от “Болярка”, но “Schweik” е зле!
Цената за половин литър е ниска и може да се намери в повечето магазини в София.
Отделен официалн сайт няма. 🙂

Едно от най-лесните неща е да пишеш за много хубава бира, а едно от най-трудните – да се опиташ да разкажеш за много лоша такава. Един отрицателен пример в нашия Бирлог се пада на пивото “Schweik” (да, написано точно така, на латиница) на великотърновската пивоварна “Болярка”.

Сухата информация за “Schweik” е следната – Състав: вода, малц, хмел; Екстракт: 11,7° Р, Алк. 4,8% Об.; “Пиво произведено и бутилирано от „Болярка ВТ“ АД по оригинална чешка технология. Да се съхранява на сухо и хладно място, защитено от пряка слънчева светлина. Препоръчителна температура на консумация от 5° до 8° С.” От “Болярка” са горди, че това е поредната им собствена марка, но в общи линии гордостта им трябва, според нас, да приключи до тук. “Schweik” всъщност е с лош вкус, с вял (ако може да се изразя така) цвят, висока газираност и въобщееее… бирата е зле. Съмнявам се, че ще може да издържите да изпиете цяла чаша, да не говорим за бутилка. Преживяването е екстремно и не е за всеки, хе-хе.

“Schweik” е на пазара от 2007 година, но “старата чешка традиция”, за която претендират производителите, си остава само на хартия (и екран). Наистина – да ме прощават всички от “Болярка”, но “Schweik” е зле!

Цената за половин литър е ниска и може да се намери в повечето магазини в София.

Отделен официалн сайт няма. 🙂бира Швейк

Schofferhofer Grapefruit Hefeweizen: Не сок, а бира от грейпфрут

“Schofferhofer” е една от онези бири, които имат страшно много разновидности – коя от коя по-интересни и странни. Днешната публикация ще бъде посветена на “Schofferhofer Grapefruit Hefeweizen”. Както може би ще се досетите от нейното име, бирата има вкус на грейпфрут и ако има друго пиво, с което можем най-бързо да я сравним, то това е “Tuborg Lemon”.

По външни белези – цвят, газираност и аромат, този представител на семейство “Schofferhofer” си е направо безалкохолно газирано питие с вкус на грейпфрут. Тънкият момент е, че алкохолното съдържание от 2.5% наистина успява да напомни за вкуса на бира. Това прави от нея едно прекрасно пиво за летните жеги, което може чудесно да се комбинира с огромен сладолед например, ха-ха. 🙂 А сега сериозно – ако признавате, че бирата може да има различен аромат от традиционния на хмел и малц и имате малко по-разкрепостено отношение към бирата – “Schofferhofer Grapefruit Hefeweizen” определено ще ви хареса. Единственият й недостатък май е, че е в бутилчици от 250 ml.

Производител е “Binding-Brauerei AG” във Франкфурт, които са виновници и за “Clausthaler“.

За по-любопитните и тези, като мен, които много-много не разбират немски, ще поясни, че това hefeweizen всъщност значи мая + пшеница. Ти да видиш! 🙂

В София може да се намери в някои от по-големите хипермаркети, като “345”. Цената и е около 2 лева, по спомени от преди месец.

Официален сайт: SchofferhoferSchofferhofer Grapefruit

Zipfer: Бира с парфюм

Напълно неволно се оказва, че броят на австрийските бири в Биролга е доста голям. И въпреки това днес ще ви представим още едно пиво от тази страна. Избраникът този път е “Zipfer”.

Всъщност това е една от бирите, които имат много разновидности на пазара в Австрия. В България обаче можем да я намерим само в “оригиналния” й светъл вид, в разфасовки от половинлитрови кенчета. Ако потърсите повече информация за “Zipfer” в интернет, най-вероятно ще останете с впечатлението, че това е една наистина уникално яка бира. Реалността обаче е различна. Или поне продаваното у нас не можа да остави у нас каквито и да било приятни впечатления.

“Zipfer” автоматично влезе в графата ни с “лоши австрийски бири”. Вкусът и е “напарфюмиран” – едни нотки са по-силни от други, но по изключително изкуствен начин. Няма го натуралното усещане от малца и хмела. А какво можеш да харесаш в една бира, в която това липсва напълно? За подобни на тази бири съм си мислила неведнъж дали не са правени по някаква доста първобитна технология, при която няколко вида есенции се смесват, а след това се газират. Цялостното усещане от това пиво бе и продължава да е доста неприятно.

Иначе пивоварната производител може да се похвали с история датираща от 1858 година, когато Франц Шауп започва да си вари собствено пиво в малко помещение. По това време той успявал да свари “само” 1542 хектолитра от тази бира. Развитието на бизнеса му идва след 1960 година, когато започват нововъведенията в пивоварната “Zipf”. По-късно се появяват и най-различните варианти и разфасовки на едноименната бира.

“Zipfer” се продава срещу близо 2 лева в някои от по-големите магазини в София.

Ето го и официалния сайт на “Zipfer“.

Напълно неволно се оказва, че броят на австрийските бири в Биролга е доста голям. И въпреки това днес ще ви представим още едно пиво от тази страна. Избраникът този път е “Zipfer”.
Всъщност това е една от бирите, които имат много разновидности на пазара в Германия. В България обаче можем да я намерим само в “оригиналния” й светъл вид, в разфасовки от половинлитрови кенчета. Ако потърсите повече информация за “Zipfer” в интернет, най-вероятно ще останете с впечатлението, че това е една наистина уникално яка бира. Реалността обаче е различна. Или поне продаваното у нас не можа да остави у нас каквито и да било приятни впечатления.
“Zipfer” автоматично влезе в графата ни с “лоши австрийски бири”. Вкусът и е “напарфюмиран” – едни нотки са по-силни от други, но по изключително изкуствен начин. Няма го натуралното усещане от малца и хмела. А какво можеш да харесааш в една бира, в която това липсва напълно? За подобни на тази бири съм си мислела неведнъж дали не са правени по някаква доста първобитна технология, при която няколко вида есенции се смесват, а след това се газират. Цялостното усещане от това пиво бе и продължава да е доста неприятно.
Иначе пивоварната производител може да се похвали с история датираща от 1858 година, когато Франц Шауп започва да си вари собствено пиво в малко помещение. По това време той успявал да свари “само” 1542 хектолитра от тази бира. Развитието на бизнеса му идва след 1960 година, когато започват нововъведенията в пивоварната “Zipf”. По-късно се появяват и най-различните варианти и разфасовки на едноименната бира.
“Zipfer” се продава срещу близо 2 лева в някои от по-големите магазини в София.
Ето го и официалния сайт на “Zipfer”.

Бургаско пиво: Обичано и мразено

“Бургаско пиво” или само “Бургаско” е една от бирите, за които ние, авторите в Бирлога, имаме принципни различия. Но въпреки тях сме готови да ви споделим някаква обобщена информация относно качествата й.

“Бургаско” е една от малкото бири, които с редки изключения могат да се намерят единствено в района на Бургас. Морските ширини именно са и мястото, където тази бира има специален вкус. Вкус, който наистина не може да те впечатли с нищо (може би само с остротата си?), но който е отличителен знак именно на това пиво. Летните жеги, откритите крайморски заведения и музикалните фестивали на открито, край плажа, са перфектното място за консумация на евтиното (дори за българските представи) “Бургаско”. Ако имате късмета да го пийвате някъде другаде – едва ли ще останете очаровани, защото, както вече споменахме, качествата му са доста оспорими. Газировката е ВЪЗ, вкусът е наистина резлив, цветът е много светъл…

“Бургаско” се предлага и в големи пластмасови бутилки, освен в стандартните стъклени, но не са много мазохистите, които си купуват ЧАК такива количества от него. 😉 Или поне такова е нашето впечатление.

До преди няколко години бирата имаше наистина простоват, но много симпатичен етикет и оформление като цяло, но в момента се предлага с етикети в отвратителен дизайн, най-често в тъмно кафяви половинлитрови шишета. Що се отнася до слуховете, че за производството на бирата се използат водите на силно замърсеното Бургаско езеро – няма да коментираме (или поне по-позитивно настроената половина от екипа ни, която отрича такива долни инсиноации!). 😛 (баш от отходни води си го правят – добавка от по скептичната половинка 🙂 )

“Бургаско пиво” е придобито от белгийския пивоварен концерн “Интербрю” през 1999 година. През 2002 г. “Интербрю”, закрива бургаската пивоварна и оттогава бирата “Бургаско” се произвежда в Хасково. Площите и сградите в Бургас се използват за складове за готова продукция, както и за производство на малц.

Официален сайт “Бургаско пиво” май някога е имало, но в момента не е наличен.

“Бургаско пиво” или само “Бургаско” е една от бирите, за които ние, авторите в Бирлога, имаме принципни различия. Но въпреки тях сме готови да ви споделим някаква обобщена информация относно качествата й.
“Бургаско” е една от малкото бири, които с редки изключения могат да се намерят единствено в района на Бургас. Морските ширини именно са и мястото, където тази бира има специален вкус. Вкус, който наистина не може да те впечатли с нищо (може би само с остротата си?), но който е отличителен знак именно на това пиво. Летните жеги, откритите крайморски заведения и музикалните фестивали на открито, край плажа, са перфектното място за консумация на евтиното (дори за българските представи) “Бургаско”. Ако имате късмета да го пийвате някъде другаде – едва ли ще останете очаровани, защото, както вече споменахме, качествата му са доста оспорими. Газировката е доста, вкусът е наистина резлив, цветът е много светъл…
“Бургаско” се предлага и в големи пластмасови бутилки, освен в стандартните стъклени бутилки, но не са много мазохистите, които си купуват ЧАК такива количества от него. 😉 Или поне такова е нашето впечатление.
До преди няколко години бирата имаше наистина простоват, но много симпатичен етикет и оформление като цяло, но в момента се предлага с етикети в отвратителен дизайн, най-често в тъмно кафяви половинлитрови шишета. Що се отнася до слуховете, че за производството на бирата се използат водите на силно замърсеното Бургаско езеро – няма да коментираме (или по-позитивно настроената половина от екипа ни, която отрича такива долни инсиноации!). 😛
“Бургаско пиво” е придобито от белгийския пивоварен концерн “Интербрю” през 1999 година. През 2002 г. “Интербрю”, закрива бургаската пивоварна и оттогава бирата “Бургаско” се произвежда в Хасково. Площите и сградите в Бургас се използват за складове за готова продукция, както и за производство на малц.
Официален сайт “Бургаско пиво” май някога е имало, но в момента не е наличен.

Clausthaler от Германия: Безалкохолен ад

Безлкхохолна. Малка. Топла. Бира.
Някак не върви тези три думи да са в едно изречение, нали? Или поне на нас така ни се струва. Винаги до сега сме оставали с усещането, че за да направиш безалкохолно пиво трябва да си (малко) извратен. Но тъй като до сега в Бирлога не сме писали за подобен тип изстъпление, време е да обърнем внимание на една от тези напитки, които се славят и като пионери в “жанра”.
Става въпрос за безалкохолната версия на немската “Clausthaler”. Не ни стана ясно от колко години се произвежда, защото информационното затъмнение по въпроса преобладава, но определено е една от най-отвратителните бири (а и напитки, като цяло!), които някога сме пили. Вкусът на топъл цвик не е съвсем точен, за да определи “качествата” на гореспоменатата. Още първата глътка ще ви убеди, че НЕ ТРЯБВА и НЕ МОЖЕТЕ да продължите да пиете тази бозоподобна отвара, която гордо смее да твърди за себе си, че е представител на биреното братство. Но както и да е… Цената във “Фантастико”, например, е малко над лев. Като за малка бира е добре, но имайки предвид качествата й – прекалено висока! 😉
Иначе е възможно “Clausthaler” сама по себе си да не е никак лоша бира, но във вариантите й, в които има някакво процентно съдържание на алкохол. В тези й разновидности, надяваме се, ще имаме възможността скоро да ви я опишем. Производител е пивоварната “Binding-Brauerei AG” във Франкфурт, която е отговорна и за пиво като “Schofferhofer”, за което съвсем скоро също ще ви напишем малко повече подробности.
Официален сайт на Clausthaler.

Безалкохолна, малка, топла. Бира.

Някак не върви тези три думи да са в едно изречение с Бира, нали? Или поне на нас така ни се струва. Винаги до сега сме оставали с усещането, че за да направиш безалкохолно пиво трябва да си (малко) извратен. Но тъй като до сега в Бирлога не сме писали за подобен тип изстъпление, време е да обърнем внимание на една от тези напитки, които се славят и като пионери в “жанра”.

Става въпрос за безалкохолната версия на немската “Clausthaler”. Не ни стана ясно от колко години се произвежда, защото информационното затъмнение по въпроса преобладава, но определено е една от най-отвратителните бири (а и напитки, като цяло!), които някога сме пили. Вкусът на топъл цвик не е съвсем точен, за да определи “качествата” на гореспоменатата. Още първата глътка ще ви убеди, че НЕ ТРЯБВА и НЕ МОЖЕТЕ да продължите да пиете тази бозоподобна отвара, която гордо смее да твърди за себе си, че е представител на биреното братство. Но както и да е… Цената във “Фантастико”, например, е малко над лев. Като за малка бира е добре, но имайки предвид качествата й – прекалено висока! 😉

Иначе е възможно “Clausthaler” сама по себе си да не е никак лоша бира, но във вариантите й, в които има някакво процентно съдържание на алкохол. В тези й разновидности, надяваме се, ще имаме възможността скоро да ви я опишем. Производител е пивоварната “Binding-Brauerei AG” във Франкфурт, която е отговорна и за пиво като “Schofferhofer”, за което съвсем скоро също ще ви напишем малко повече подробности.

Официален сайт на Clausthaler.

Clausthaler