Албанската гордост: бира Tirana

Ако има балканска страна, за която почти нищо позитивно не може да се чуе, то това със сигурност е Албания. Може да си представите каква беше изненадата ни, когато получихме бира именно произведена в тази държава! Страхотен подарък и изненада, която няма да забравим!

Албанската бира, за която ще разкажем днес, се казва… “Tirana”. Колко странно, нали? 😉 Бутилката й беше семпла, а очакванията ни за вкуса й – наистина крайни. След като мина известно време и все пак решихме да се престршим да я опитаме, разбрахме, че очакванията ни са били нeадекватни. “Tirana” почти няма вкус. Ако щете вярвайте, но това е една от най-странните бири, които сме опитвали. Ароматът й е поносим, даже нормален, има лек дъх на по-кофти пиво, но вкус почти не се усеща. Бихме я сравнили с някои от най-леките български бири, а това няма да е без основание, имайки предвид, че алкохолното й съдържание е 4%.

Интересно е да се отбележи, че производството на тази бира датира от 1938 година, а едва през 1960-та е направена и по-голяма пивоварна, която да поеме по-голям капацитет продукция. В момента бира “Tirana” е с дял в страната си от около 30%, което я прави най-разпространения местен продукт. И най-харесван, очевидно.

Нашата бутилка имаше по-различен етикет, но това не е чак толкова важно. За цената не можем да кажем нищо – все пак бирата ни е подарък. А дали някой от вас е пил други албански бири?

Сръбските бири: Lav, Jelen и све

Скорошното ни посещение в Нови сад се оказа чудесно вдъхновение да направим един общ постинг за всички (или поне най-популярните и обичани) сръбски бири, които опитахме. Още в самото начало уточнявам, че сърбите изключително много подкрепят родните марки и ги рекламират също толкова настойчиво, колкото в България се прави промоция на чужди марки. Плакати, билбордове, чадъри на заведения – това са най-срещаните методи за популяризиране на “Jelen” и “Lav”, които са най-популярните бири в региона на Нови сад, но, по всяка вероятност, и в цяла Сърбия.

А пропагандирането им определено си заслужава! Уверявам ви, че няма да останете разочаровани от качествата им. За по-претенциозните има няколко разновидности на пиво “Lav”, което го прави подходящо за всякакви случаи.

Още със стъпването ни новисадска почва, бяхме ударени доста силно от “Lav” с процентно съдържание на алкохол от 7,2%. Добре е, а? Като прибавим и съвсем приемливите цени – от 1,60лв., на бутките на всеки ъгъл на кръстовище, до 80-90ст. в магазините – картинката става още по-приятна. Интересно е да се отбележи, че в хранителен магазин не можеш да си купиш бира в стъклена бутилка, ако не дадеш още при първото ти пазаруване амбалаж в замяна. Няма опция да си платиш за амбалажа. Или поне на нас така ни казаха. Който има различен опит, нека сподели в коментарите.

Що се отнася до вкусовите качества на двете бири – светлите им варианти са много пивки, леки и приятни. Нямат силно изразен вкус и аромат, като “Lav” сякаш е малко по-тежичка от “Jelen”.

Повече за историята на двете марки, които датират от преди повече от 120 години, може да прочетете в официалните им сайтове – Jelen и Lav.

Единственото пиво, което не препоръчваме особено е намереното в Нови сад “Pils Plus”, което всъщност е по-скоро немски, отколкото сръбски производ.

Дори сега, когато описах бирите, пак ми се прииска да съм в Сърбия. А де да беше само бирата, която да си заслужава да живееш там…

Любимият ни Tuborg: The fun starts here!

Когато пишеш за любима бира, нещата стават доста по-интересни. А когато тази бира е “Tuborg”, материалите стават километрични. С историята ще ви запознаем, както са го направили от “Карлсберг България”, които са собствениците на марката за страната. За останалото ще добавим – “Tuborg” е перфектната освежаваща, “лека” бира. Има чудесен вкус, който не се натрапва и не тежи.

Вариантите, в които се намира в България, са лимонен и коледно “синьо”. 🙂 “Tuborg” е бирата, която най-сериозно се обвързва с големите музикални събития от последните няколко години и която се радва на голям интерес и страхотни рекламни клипове и цялостни PR кампании.

Ето и обещаната история:

“Всичко започва преди 137 години.

През 1873 група датски банкери и индустриалци купуват имението на Jonas Thue, което той е кръстил на себе си Tuesborg. На 13 май 1873 се основава Aktieselskabet Tuborgs Fabrikker. Първоначално новата компания освен с пивоварство се занимава с производство на стъкло и търговия на дребно. Истинският фокус към пивото идва с майстора пивовар Hans Bekkevold, който получил образованието си в Германия, започва да експериментира с Pilsner тип пиво.

На 1 май 1880 е лансиран TUBORG Pilsner. По-късно през 1880 година новият изпълнителен директор на компанията Philip Heyman закрива всички останали производства и концентрира ресурсите и усилията на компанията в една единствена посока – производство и разпространение на бира TUBORG. През 1911 година TUBORG стартира официално своя износ за Англия, а три години по- късно през 1914 TUBORG получава статут на официален доставчик на Датското Кралско семейство, както и такъв на Шведското Кралско семейство през 1926 година.

В края на 1970 Пивоварната TUBORG и конкурентаната й до момента бирена фабрика Карлсберг подписват договор за обединяване на двете дружества в една компания, под името United Breweries. По-късно, през 1987 година, биреният концерн официално приема името Carlsberg Breweries A/S.

Днес марката TUBORG се произвежда в повече от 20 страни и се продава в над 120. За период от 5 години TUBORG е един от най-бързо развиващите се бирени брандовеи в България. В световен мащаб, той е в “Топ 3” на най-силните марки в семейството на Карлсберг Груп.

TUBORG е организатор и спонсор на едни от най-големите музикалния събития в света. В Европа е достатъчно да се спомене фестивала Роскилде в Дания или EXIT в Сърбия, но това, което прави TUBORG уникална марка, сред онези които се асоциират с музика, е именно организацията на TUBORG Green Fest. Всичко започва с първия TUBORG Green Fest през 2005 г. в Москва, където публиката е разтърсена от изпълненията на Foo Fighters и Garbage. Оттогава, фестивалът непрекъснато пътува в тези части на Европа и с всяка година затвърждава статута си на голямо музикално събитие. През 2007 г. руснаците имаха шанса да присъстват на концерт на Metallica и Linkin Park, а в Сърбия 85 000 души се стекоха за концерта на Red Hot Chili Peppers.”

За самата бира няма да научите много от официалния й сайт, но не пречи да се позабавлявате в него (само ако имате 18, разбира се). 😉

Цената за 500 мл. варира, но обикновено е около 1,20 лв.

Tuborg

Загорка – обичана и мразена, но добра

За една от най-популярните бири у нас – “Загорка”, може да се пише доста. В случая обаче ще се огранича, не за друго, ами защото пивото си има чудесен сайт, в който може да намерите много разнообразна информация – от история на пивоварната производител до най-новите въведения, рекламни клипове и инициативи, зад които марката стои. “Загорка” е лесно разпознаваема, с нейната “класическа” зелена бутилка и етикет. Напоследък може би я свързвате с леко странната кампания “Дзън”…

Личните ни вкусове определят противоречиво мнение за “Загорка”. Преминали сме през периоди от пълно одобрение към вкуса и цялостните й качества до такива на тотално отрицание и заклеймяване, най-често заради “многото спирт”… В момента “Загорка” отново се доближава до вкуса си от най-добрите години. Пивка, светла бира, която има фенове от всички възрасти и също толкова врагове, хехе. 🙂 Това е може би една от най-обичаните и най-мразените и хулените бири в България. Намира се почти навсякъде, а цената е поносима. Често се организират различни промоции, с които отново да се спечели одобрението на потребителите. Новите стъклени бутилки и първият в България  “потекшън кеп, оуу йе” (и Магнум бутилка ;)) обаче определено ни печелят като “по-скоро почитатели”. А вие какво мислите?

Официален сайт: Загорка

Турска бира за отскок: Gusta

Мина известно време от последната ни публикация, но това да не ви отчайва. Понякога сигурно ще се случват такива периоди, но дано да са по-малко. Творчески паузи – нека ги наричаме така.

Новата ни публикация е посветена на една чудесна светла бира – “Gusta”. Родом туй пиво е от Турция и е производ на небезизвестната пивоварна, в която се вари “Efes” – “Anadolu Efes Brewery” в Истанбул. Добрата ни приятелка Сончето (ще има да я споменаваме тук още поне няколко пъти) бе на гости в южната ни съседка и ни донесе тази “Gusta”. Какво можем да кажем за нея? 5% алкохол, чудесен вкус и не много силна газировка. Като цяло – чудесно впечатление, малки бутилчици.

Информационната справка за сега ни сблъсква със сайтове на бирата, които са само на турски, но това не би ви попречило да разгледате, нали? Високите ни очаквания за “Gusta” се потвърдиха още с първите глътки – именно за това препоръчваме да я опитате… и да ни донесете едничка на връщане. 😉Gusta beer

King’s: Най-доброто от Болярка

Интересно е да отбележим, че за съществуването на днешната ни бира герой в Бирлога разбрахме съвсем скоро.  Невероятно, но факт – произведената от “Болярка” “King’s” е много приятна и пивка, дори за зимата.

Родният производител се гордее с нея, като със “собствена марка” и, този път, няма как да не признаем, че бирата има наистина чудесен вкус и качества, които малко от нейните събратя, произведени във Велико Търново, имат.

“King’s” e лека бира: “Състав: вода, малц, хмел. Екстракт: 11,6°Р, Алк. 5,0% Об.” Не е много газирана и е свежа (ако може да има такъв израз за светло пиво). Предлага се в различни разфасовки – от леко странната 0.35 l, през стандартното шише от 0.5 l и еднолитровата “пластмаса”. Най-вероятно е да срещнете “King’s” именно като 0.35 l, а това не е никак лошо – тъкмо ще може да пробвате и да решите дали наистина ви харесва. Както направихме и ние, в интерес на истината.

Вече не си спомняме точната цена на “King’s”, но определено беше поносима. Има я в хипермаркетите, а вероятността да я намерите в кварталната бакалия също не е никак малка.

Определено смятаме, че за “King’s” трябва да се шуми повече.

Официалната страница на бирата в сайта на “Болярка”.

БоляркаComing soon!

Ambrosius (strong): Произведено за Kaufland

Произведените специално за някоя голяма верига хипермаркети продукти обикновено са символ на лошо качество. С една и съща марка може да се намерят от тоалетна хартия и носни кърпи до солети, кисело мляко и храна за кучета.

Следващата ни спирка не е типичен пример за такова производство, но е направена по поръчка на “Kaufland”. Бирата се казва “Ambrosius”, полска е, и в нашия случай носи гръмкото “strong” след името си. Всъщност тази бира наистина е по-тежка от останалите. При създаването си е съдържала 7.2% алкохол, но от 2008г. то е само 6.6%.

Какви са впечатленията ни от нея? Обобщено – не сме впечатлени изобщо. Блудкав, бозав вкус, кофти цвят, неприятен дъх, калпава газировка. “Ambrosius” (strong) може и да се предлага за около лев за половинлитрово кенче, но това определено не я направи по-желана и търсена от нас след първото й опитване. Прегледът на чуждестранните сайтове за класиране на бири по определени показатели също показа, че масово биропиещото множество не е във възторг от качествата й. Това е един от онези продукти, които потвърждават лошото впечатление за всички с етикет “специално поръчни от (произволно избрано име на хипермаркет)”.

Официален сайт бирата си няма, а етикетът, който ви показваме по-долу не е абсолютно съющият като този на продаваното в България пиво, но е много близко и лесно ще се ориентирате. 🙂Ambrosius

Българският Schweik – чешка традиция само на думи

Едно от най-лесните неща е да пишеш за много хубава бира, а едно от най-трудните – да се опиташ да разкажеш за много лоша такава. Един отрицателен пример в нашия Бирлог се пада на пивото “Schweik” (да, написано точно така, на латиница) на великотърновкста пивоварна “Болярка”.
Сухата информация за “Schweik” е следната – Състав: вода, малц, хмел; Екстракт: 11,7° Р, Алк. 4,8% Об.; “Пиво произведено и бутилирано от „Болярка ВТ“ АД по оригинална чешка технология. Да се съхранява на сухо и хладно място, защитено от пряка слънчева светлина. Препоръчителна температура на консумация от 5° до 8° С.” От “Болярка” са горди, че това е поредната им собствена марка, но в общи линии гордостта им трябва, според нас, да приключи до тук. “Schweik” всъщност е с лош вкус, с вял (ако може да се изразя така) цвят, висока газираност и въобщееее… бирата е зле. Съмнявам се, че ще може да издържите да изпиете цяла чаша, да не говорим за бутилка. Преживяването е екстремно и не е за всеки, хе-хе.
“Schweik” е на пазара от 2007 година, но “старата чешка традиция”, за която претендират производителите, си остава само на хартия (и екран). Наистина – да ме прощават всички от “Болярка”, но “Schweik” е зле!
Цената за половин литър е ниска и може да се намери в повечето магазини в София.
Отделен официалн сайт няма. 🙂

Едно от най-лесните неща е да пишеш за много хубава бира, а едно от най-трудните – да се опиташ да разкажеш за много лоша такава. Един отрицателен пример в нашия Бирлог се пада на пивото “Schweik” (да, написано точно така, на латиница) на великотърновската пивоварна “Болярка”.

Сухата информация за “Schweik” е следната – Състав: вода, малц, хмел; Екстракт: 11,7° Р, Алк. 4,8% Об.; “Пиво произведено и бутилирано от „Болярка ВТ“ АД по оригинална чешка технология. Да се съхранява на сухо и хладно място, защитено от пряка слънчева светлина. Препоръчителна температура на консумация от 5° до 8° С.” От “Болярка” са горди, че това е поредната им собствена марка, но в общи линии гордостта им трябва, според нас, да приключи до тук. “Schweik” всъщност е с лош вкус, с вял (ако може да се изразя така) цвят, висока газираност и въобщееее… бирата е зле. Съмнявам се, че ще може да издържите да изпиете цяла чаша, да не говорим за бутилка. Преживяването е екстремно и не е за всеки, хе-хе.

“Schweik” е на пазара от 2007 година, но “старата чешка традиция”, за която претендират производителите, си остава само на хартия (и екран). Наистина – да ме прощават всички от “Болярка”, но “Schweik” е зле!

Цената за половин литър е ниска и може да се намери в повечето магазини в София.

Отделен официалн сайт няма. 🙂бира Швейк

Schofferhofer Grapefruit Hefeweizen: Не сок, а бира от грейпфрут

“Schofferhofer” е една от онези бири, които имат страшно много разновидности – коя от коя по-интересни и странни. Днешната публикация ще бъде посветена на “Schofferhofer Grapefruit Hefeweizen”. Както може би ще се досетите от нейното име, бирата има вкус на грейпфрут и ако има друго пиво, с което можем най-бързо да я сравним, то това е “Tuborg Lemon”.

По външни белези – цвят, газираност и аромат, този представител на семейство “Schofferhofer” си е направо безалкохолно газирано питие с вкус на грейпфрут. Тънкият момент е, че алкохолното съдържание от 2.5% наистина успява да напомни за вкуса на бира. Това прави от нея едно прекрасно пиво за летните жеги, което може чудесно да се комбинира с огромен сладолед например, ха-ха. 🙂 А сега сериозно – ако признавате, че бирата може да има различен аромат от традиционния на хмел и малц и имате малко по-разкрепостено отношение към бирата – “Schofferhofer Grapefruit Hefeweizen” определено ще ви хареса. Единственият й недостатък май е, че е в бутилчици от 250 ml.

Производител е “Binding-Brauerei AG” във Франкфурт, които са виновници и за “Clausthaler“.

За по-любопитните и тези, като мен, които много-много не разбират немски, ще поясни, че това hefeweizen всъщност значи мая + пшеница. Ти да видиш! 🙂

В София може да се намери в някои от по-големите хипермаркети, като “345”. Цената и е около 2 лева, по спомени от преди месец.

Официален сайт: SchofferhoferSchofferhofer Grapefruit

Zipfer: Бира с парфюм

Напълно неволно се оказва, че броят на австрийските бири в Биролга е доста голям. И въпреки това днес ще ви представим още едно пиво от тази страна. Избраникът този път е “Zipfer”.

Всъщност това е една от бирите, които имат много разновидности на пазара в Австрия. В България обаче можем да я намерим само в “оригиналния” й светъл вид, в разфасовки от половинлитрови кенчета. Ако потърсите повече информация за “Zipfer” в интернет, най-вероятно ще останете с впечатлението, че това е една наистина уникално яка бира. Реалността обаче е различна. Или поне продаваното у нас не можа да остави у нас каквито и да било приятни впечатления.

“Zipfer” автоматично влезе в графата ни с “лоши австрийски бири”. Вкусът и е “напарфюмиран” – едни нотки са по-силни от други, но по изключително изкуствен начин. Няма го натуралното усещане от малца и хмела. А какво можеш да харесаш в една бира, в която това липсва напълно? За подобни на тази бири съм си мислила неведнъж дали не са правени по някаква доста първобитна технология, при която няколко вида есенции се смесват, а след това се газират. Цялостното усещане от това пиво бе и продължава да е доста неприятно.

Иначе пивоварната производител може да се похвали с история датираща от 1858 година, когато Франц Шауп започва да си вари собствено пиво в малко помещение. По това време той успявал да свари “само” 1542 хектолитра от тази бира. Развитието на бизнеса му идва след 1960 година, когато започват нововъведенията в пивоварната “Zipf”. По-късно се появяват и най-различните варианти и разфасовки на едноименната бира.

“Zipfer” се продава срещу близо 2 лева в някои от по-големите магазини в София.

Ето го и официалния сайт на “Zipfer“.

Напълно неволно се оказва, че броят на австрийските бири в Биролга е доста голям. И въпреки това днес ще ви представим още едно пиво от тази страна. Избраникът този път е “Zipfer”.
Всъщност това е една от бирите, които имат много разновидности на пазара в Германия. В България обаче можем да я намерим само в “оригиналния” й светъл вид, в разфасовки от половинлитрови кенчета. Ако потърсите повече информация за “Zipfer” в интернет, най-вероятно ще останете с впечатлението, че това е една наистина уникално яка бира. Реалността обаче е различна. Или поне продаваното у нас не можа да остави у нас каквито и да било приятни впечатления.
“Zipfer” автоматично влезе в графата ни с “лоши австрийски бири”. Вкусът и е “напарфюмиран” – едни нотки са по-силни от други, но по изключително изкуствен начин. Няма го натуралното усещане от малца и хмела. А какво можеш да харесааш в една бира, в която това липсва напълно? За подобни на тази бири съм си мислела неведнъж дали не са правени по някаква доста първобитна технология, при която няколко вида есенции се смесват, а след това се газират. Цялостното усещане от това пиво бе и продължава да е доста неприятно.
Иначе пивоварната производител може да се похвали с история датираща от 1858 година, когато Франц Шауп започва да си вари собствено пиво в малко помещение. По това време той успявал да свари “само” 1542 хектолитра от тази бира. Развитието на бизнеса му идва след 1960 година, когато започват нововъведенията в пивоварната “Zipf”. По-късно се появяват и най-различните варианти и разфасовки на едноименната бира.
“Zipfer” се продава срещу близо 2 лева в някои от по-големите магазини в София.
Ето го и официалния сайт на “Zipfer”.