Турска бира за отскок: Gusta

Мина известно време от последната ни публикация, но това да не ви отчайва. Понякога сигурно ще се случват такива периоди, но дано да са по-малко. Творчески паузи – нека ги наричаме така.

Новата ни публикация е посветена на една чудесна светла бира – “Gusta”. Родом туй пиво е от Турция и е производ на небезизвестната пивоварна, в която се вари “Efes” – “Anadolu Efes Brewery” в Истанбул. Добрата ни приятелка Сончето (ще има да я споменаваме тук още поне няколко пъти) бе на гости в южната ни съседка и ни донесе тази “Gusta”. Какво можем да кажем за нея? 5% алкохол, чудесен вкус и не много силна газировка. Като цяло – чудесно впечатление, малки бутилчици.

Информационната справка за сега ни сблъсква със сайтове на бирата, които са само на турски, но това не би ви попречило да разгледате, нали? Високите ни очаквания за “Gusta” се потвърдиха още с първите глътки – именно за това препоръчваме да я опитате… и да ни донесете едничка на връщане. 😉Gusta beer

King’s: Най-доброто от Болярка

Интересно е да отбележим, че за съществуването на днешната ни бира герой в Бирлога разбрахме съвсем скоро.  Невероятно, но факт – произведената от “Болярка” “King’s” е много приятна и пивка, дори за зимата.

Родният производител се гордее с нея, като със “собствена марка” и, този път, няма как да не признаем, че бирата има наистина чудесен вкус и качества, които малко от нейните събратя, произведени във Велико Търново, имат.

“King’s” e лека бира: “Състав: вода, малц, хмел. Екстракт: 11,6°Р, Алк. 5,0% Об.” Не е много газирана и е свежа (ако може да има такъв израз за светло пиво). Предлага се в различни разфасовки – от леко странната 0.35 l, през стандартното шише от 0.5 l и еднолитровата “пластмаса”. Най-вероятно е да срещнете “King’s” именно като 0.35 l, а това не е никак лошо – тъкмо ще може да пробвате и да решите дали наистина ви харесва. Както направихме и ние, в интерес на истината.

Вече не си спомняме точната цена на “King’s”, но определено беше поносима. Има я в хипермаркетите, а вероятността да я намерите в кварталната бакалия също не е никак малка.

Определено смятаме, че за “King’s” трябва да се шуми повече.

Официалната страница на бирата в сайта на “Болярка”.

БоляркаComing soon!

Ambrosius (strong): Произведено за Kaufland

Произведените специално за някоя голяма верига хипермаркети продукти обикновено са символ на лошо качество. С една и съща марка може да се намерят от тоалетна хартия и носни кърпи до солети, кисело мляко и храна за кучета.

Следващата ни спирка не е типичен пример за такова производство, но е направена по поръчка на “Kaufland”. Бирата се казва “Ambrosius”, полска е, и в нашия случай носи гръмкото “strong” след името си. Всъщност тази бира наистина е по-тежка от останалите. При създаването си е съдържала 7.2% алкохол, но от 2008г. то е само 6.6%.

Какви са впечатленията ни от нея? Обобщено – не сме впечатлени изобщо. Блудкав, бозав вкус, кофти цвят, неприятен дъх, калпава газировка. “Ambrosius” (strong) може и да се предлага за около лев за половинлитрово кенче, но това определено не я направи по-желана и търсена от нас след първото й опитване. Прегледът на чуждестранните сайтове за класиране на бири по определени показатели също показа, че масово биропиещото множество не е във възторг от качествата й. Това е един от онези продукти, които потвърждават лошото впечатление за всички с етикет “специално поръчни от (произволно избрано име на хипермаркет)”.

Официален сайт бирата си няма, а етикетът, който ви показваме по-долу не е абсолютно съющият като този на продаваното в България пиво, но е много близко и лесно ще се ориентирате. 🙂Ambrosius

Българският Schweik – чешка традиция само на думи

Едно от най-лесните неща е да пишеш за много хубава бира, а едно от най-трудните – да се опиташ да разкажеш за много лоша такава. Един отрицателен пример в нашия Бирлог се пада на пивото “Schweik” (да, написано точно така, на латиница) на великотърновкста пивоварна “Болярка”.
Сухата информация за “Schweik” е следната – Състав: вода, малц, хмел; Екстракт: 11,7° Р, Алк. 4,8% Об.; “Пиво произведено и бутилирано от „Болярка ВТ“ АД по оригинална чешка технология. Да се съхранява на сухо и хладно място, защитено от пряка слънчева светлина. Препоръчителна температура на консумация от 5° до 8° С.” От “Болярка” са горди, че това е поредната им собствена марка, но в общи линии гордостта им трябва, според нас, да приключи до тук. “Schweik” всъщност е с лош вкус, с вял (ако може да се изразя така) цвят, висока газираност и въобщееее… бирата е зле. Съмнявам се, че ще може да издържите да изпиете цяла чаша, да не говорим за бутилка. Преживяването е екстремно и не е за всеки, хе-хе.
“Schweik” е на пазара от 2007 година, но “старата чешка традиция”, за която претендират производителите, си остава само на хартия (и екран). Наистина – да ме прощават всички от “Болярка”, но “Schweik” е зле!
Цената за половин литър е ниска и може да се намери в повечето магазини в София.
Отделен официалн сайт няма. 🙂

Едно от най-лесните неща е да пишеш за много хубава бира, а едно от най-трудните – да се опиташ да разкажеш за много лоша такава. Един отрицателен пример в нашия Бирлог се пада на пивото “Schweik” (да, написано точно така, на латиница) на великотърновската пивоварна “Болярка”.

Сухата информация за “Schweik” е следната – Състав: вода, малц, хмел; Екстракт: 11,7° Р, Алк. 4,8% Об.; “Пиво произведено и бутилирано от „Болярка ВТ“ АД по оригинална чешка технология. Да се съхранява на сухо и хладно място, защитено от пряка слънчева светлина. Препоръчителна температура на консумация от 5° до 8° С.” От “Болярка” са горди, че това е поредната им собствена марка, но в общи линии гордостта им трябва, според нас, да приключи до тук. “Schweik” всъщност е с лош вкус, с вял (ако може да се изразя така) цвят, висока газираност и въобщееее… бирата е зле. Съмнявам се, че ще може да издържите да изпиете цяла чаша, да не говорим за бутилка. Преживяването е екстремно и не е за всеки, хе-хе.

“Schweik” е на пазара от 2007 година, но “старата чешка традиция”, за която претендират производителите, си остава само на хартия (и екран). Наистина – да ме прощават всички от “Болярка”, но “Schweik” е зле!

Цената за половин литър е ниска и може да се намери в повечето магазини в София.

Отделен официалн сайт няма. 🙂бира Швейк

Schofferhofer Grapefruit Hefeweizen: Не сок, а бира от грейпфрут

“Schofferhofer” е една от онези бири, които имат страшно много разновидности – коя от коя по-интересни и странни. Днешната публикация ще бъде посветена на “Schofferhofer Grapefruit Hefeweizen”. Както може би ще се досетите от нейното име, бирата има вкус на грейпфрут и ако има друго пиво, с което можем най-бързо да я сравним, то това е “Tuborg Lemon”.

По външни белези – цвят, газираност и аромат, този представител на семейство “Schofferhofer” си е направо безалкохолно газирано питие с вкус на грейпфрут. Тънкият момент е, че алкохолното съдържание от 2.5% наистина успява да напомни за вкуса на бира. Това прави от нея едно прекрасно пиво за летните жеги, което може чудесно да се комбинира с огромен сладолед например, ха-ха. 🙂 А сега сериозно – ако признавате, че бирата може да има различен аромат от традиционния на хмел и малц и имате малко по-разкрепостено отношение към бирата – “Schofferhofer Grapefruit Hefeweizen” определено ще ви хареса. Единственият й недостатък май е, че е в бутилчици от 250 ml.

Производител е “Binding-Brauerei AG” във Франкфурт, които са виновници и за “Clausthaler“.

За по-любопитните и тези, като мен, които много-много не разбират немски, ще поясни, че това hefeweizen всъщност значи мая + пшеница. Ти да видиш! 🙂

В София може да се намери в някои от по-големите хипермаркети, като “345”. Цената и е около 2 лева, по спомени от преди месец.

Официален сайт: SchofferhoferSchofferhofer Grapefruit

Zipfer: Бира с парфюм

Напълно неволно се оказва, че броят на австрийските бири в Биролга е доста голям. И въпреки това днес ще ви представим още едно пиво от тази страна. Избраникът този път е “Zipfer”.

Всъщност това е една от бирите, които имат много разновидности на пазара в Австрия. В България обаче можем да я намерим само в “оригиналния” й светъл вид, в разфасовки от половинлитрови кенчета. Ако потърсите повече информация за “Zipfer” в интернет, най-вероятно ще останете с впечатлението, че това е една наистина уникално яка бира. Реалността обаче е различна. Или поне продаваното у нас не можа да остави у нас каквито и да било приятни впечатления.

“Zipfer” автоматично влезе в графата ни с “лоши австрийски бири”. Вкусът и е “напарфюмиран” – едни нотки са по-силни от други, но по изключително изкуствен начин. Няма го натуралното усещане от малца и хмела. А какво можеш да харесаш в една бира, в която това липсва напълно? За подобни на тази бири съм си мислила неведнъж дали не са правени по някаква доста първобитна технология, при която няколко вида есенции се смесват, а след това се газират. Цялостното усещане от това пиво бе и продължава да е доста неприятно.

Иначе пивоварната производител може да се похвали с история датираща от 1858 година, когато Франц Шауп започва да си вари собствено пиво в малко помещение. По това време той успявал да свари “само” 1542 хектолитра от тази бира. Развитието на бизнеса му идва след 1960 година, когато започват нововъведенията в пивоварната “Zipf”. По-късно се появяват и най-различните варианти и разфасовки на едноименната бира.

“Zipfer” се продава срещу близо 2 лева в някои от по-големите магазини в София.

Ето го и официалния сайт на “Zipfer“.

Напълно неволно се оказва, че броят на австрийските бири в Биролга е доста голям. И въпреки това днес ще ви представим още едно пиво от тази страна. Избраникът този път е “Zipfer”.
Всъщност това е една от бирите, които имат много разновидности на пазара в Германия. В България обаче можем да я намерим само в “оригиналния” й светъл вид, в разфасовки от половинлитрови кенчета. Ако потърсите повече информация за “Zipfer” в интернет, най-вероятно ще останете с впечатлението, че това е една наистина уникално яка бира. Реалността обаче е различна. Или поне продаваното у нас не можа да остави у нас каквито и да било приятни впечатления.
“Zipfer” автоматично влезе в графата ни с “лоши австрийски бири”. Вкусът и е “напарфюмиран” – едни нотки са по-силни от други, но по изключително изкуствен начин. Няма го натуралното усещане от малца и хмела. А какво можеш да харесааш в една бира, в която това липсва напълно? За подобни на тази бири съм си мислела неведнъж дали не са правени по някаква доста първобитна технология, при която няколко вида есенции се смесват, а след това се газират. Цялостното усещане от това пиво бе и продължава да е доста неприятно.
Иначе пивоварната производител може да се похвали с история датираща от 1858 година, когато Франц Шауп започва да си вари собствено пиво в малко помещение. По това време той успявал да свари “само” 1542 хектолитра от тази бира. Развитието на бизнеса му идва след 1960 година, когато започват нововъведенията в пивоварната “Zipf”. По-късно се появяват и най-различните варианти и разфасовки на едноименната бира.
“Zipfer” се продава срещу близо 2 лева в някои от по-големите магазини в София.
Ето го и официалния сайт на “Zipfer”.

Ариана Тъмно – с 5.5% алкохол, но не и тъмна

Зимният сезон тепърва предстои, но в Бирлога вече започна времето на тъмните бири. В синхрон с това, започваме да ви запознаваме с тези представители, които сме опитали до момента.
“Ариана Тъмно” (5.5) – това с цифрата не ви ли звучи леко тъпо? Всъщност идеята е, че “Ариана” имаха и преди тъмно пиво, но това е съвсем ново, продава се от този сезон и е с по-високо лакохолно съдържание. Производителите му го описват така: “В рецептата на “Ариана Тъмно 5,5 %” светлият малц, карамел малц и кафе малц са смесени в такова съотношение, че да й предадат мек карамелен вкус и златно-тъмен цвят.” Освен това “новото тъмно пиво се произвежда по чешка технология, а хмелът се подлага на специална обработка, за да се постигне меката горчивина на бирата.”
И преди сме писали за “Ариана”, но този път случаят е малко по-различен. И какво мислим ние относно качествата на “тъмното 5.5”. Ами… не е тъмно. Или поне мноооого леко вкусът му напомня на тъмно пиво. Именно онзи карамелено-сладникав и тежък вкус, характерен за повечето хубави тъмни бири, при него липсва. Затваряш очи докато отпиваш няколко глътки и определено се объркваш какво пиво точно пиеш. Вкусът едва загатва, че бирата е тъмна, а сравнително високите алкохолен процент не се усеща осезаемо. Цветът на “Ариана тъмно” също не е много тъмен. 😉 Но пък газировката в пластамосово шише се запазва за поне 24 часа. Проверено е. 🙂
Производители, логично, и на тази разфасовка “Ариана” са “Загорка”. Повече за тъмната им, обновена версия на бирата, ще намерите в официалния им сайт. 🙂
Ценовият клас е малко по-висок от този на “нормалното” свело пиво – около 2,50 лв. за двулитрова бутилка.

Зимният сезон тепърва предстои, но в Бирлога вече започна времето на тъмните бири. В синхрон с това, стартираме и запознанството ви с тези представители, които сме опитали до момента.

“Ариана Тъмно” (5.5) – това с цифрата не ви ли звучи леко тъпо? Всъщност идеята е, че “Ариана” имаха и преди тъмно пиво, но това е съвсем ново, продава се от този сезон и е с по-високо алкохолно съдържание. Производителите му го описват така: “В рецептата на “Ариана Тъмно 5,5 %” светлият малц, карамел малц и кафе малц са смесени в такова съотношение, че да й предадат мек карамелен вкус и златно-тъмен цвят.” Освен това “новото тъмно пиво се произвежда по чешка технология, а хмелът се подлага на специална обработка, за да се постигне меката горчивина на бирата.”

И преди сме писали за “Ариана“, но този път случаят е малко по-различен. А какво мислим ние относно качествата на “тъмното 5.5”?

Ами… не е тъмно. Или поне мноооого леко вкусът му напомня на тъмно пиво. Именно онзи карамелено-сладникав и тежък вкус, характерен за повечето хубави тъмни бири, при него липсва. Затваряш очи докато отпиваш няколко глътки и определено се объркваш каква бира точно пиеш. Вкусът едва загатва, че е тъмна, а сравнително високият алкохолен процент не се усеща осезаемо. Цветът на “Ариана Тъмно” също не е много тъмен. 😉 Но пък газировката в пластамосово шише се запазва за поне 24 часа. Проверено е. 🙂

Производителят, логично, и на тази разфасовка “Ариана” е “Загорка”. Повече за тъмната им, обновена версия на бирата, ще намерите в официалния им сайт. 🙂

Ценовият клас е малко по-висок от този на “нормалното” светло пиво – около 2,50 лв. за двулитрова бутилка.

Ариана тъмно

Бургаско пиво: Обичано и мразено

“Бургаско пиво” или само “Бургаско” е една от бирите, за които ние, авторите в Бирлога, имаме принципни различия. Но въпреки тях сме готови да ви споделим някаква обобщена информация относно качествата й.

“Бургаско” е една от малкото бири, които с редки изключения могат да се намерят единствено в района на Бургас. Морските ширини именно са и мястото, където тази бира има специален вкус. Вкус, който наистина не може да те впечатли с нищо (може би само с остротата си?), но който е отличителен знак именно на това пиво. Летните жеги, откритите крайморски заведения и музикалните фестивали на открито, край плажа, са перфектното място за консумация на евтиното (дори за българските представи) “Бургаско”. Ако имате късмета да го пийвате някъде другаде – едва ли ще останете очаровани, защото, както вече споменахме, качествата му са доста оспорими. Газировката е ВЪЗ, вкусът е наистина резлив, цветът е много светъл…

“Бургаско” се предлага и в големи пластмасови бутилки, освен в стандартните стъклени, но не са много мазохистите, които си купуват ЧАК такива количества от него. 😉 Или поне такова е нашето впечатление.

До преди няколко години бирата имаше наистина простоват, но много симпатичен етикет и оформление като цяло, но в момента се предлага с етикети в отвратителен дизайн, най-често в тъмно кафяви половинлитрови шишета. Що се отнася до слуховете, че за производството на бирата се използат водите на силно замърсеното Бургаско езеро – няма да коментираме (или поне по-позитивно настроената половина от екипа ни, която отрича такива долни инсиноации!). 😛 (баш от отходни води си го правят – добавка от по скептичната половинка 🙂 )

“Бургаско пиво” е придобито от белгийския пивоварен концерн “Интербрю” през 1999 година. През 2002 г. “Интербрю”, закрива бургаската пивоварна и оттогава бирата “Бургаско” се произвежда в Хасково. Площите и сградите в Бургас се използват за складове за готова продукция, както и за производство на малц.

Официален сайт “Бургаско пиво” май някога е имало, но в момента не е наличен.

“Бургаско пиво” или само “Бургаско” е една от бирите, за които ние, авторите в Бирлога, имаме принципни различия. Но въпреки тях сме готови да ви споделим някаква обобщена информация относно качествата й.
“Бургаско” е една от малкото бири, които с редки изключения могат да се намерят единствено в района на Бургас. Морските ширини именно са и мястото, където тази бира има специален вкус. Вкус, който наистина не може да те впечатли с нищо (може би само с остротата си?), но който е отличителен знак именно на това пиво. Летните жеги, откритите крайморски заведения и музикалните фестивали на открито, край плажа, са перфектното място за консумация на евтиното (дори за българските представи) “Бургаско”. Ако имате късмета да го пийвате някъде другаде – едва ли ще останете очаровани, защото, както вече споменахме, качествата му са доста оспорими. Газировката е доста, вкусът е наистина резлив, цветът е много светъл…
“Бургаско” се предлага и в големи пластмасови бутилки, освен в стандартните стъклени бутилки, но не са много мазохистите, които си купуват ЧАК такива количества от него. 😉 Или поне такова е нашето впечатление.
До преди няколко години бирата имаше наистина простоват, но много симпатичен етикет и оформление като цяло, но в момента се предлага с етикети в отвратителен дизайн, най-често в тъмно кафяви половинлитрови шишета. Що се отнася до слуховете, че за производството на бирата се използат водите на силно замърсеното Бургаско езеро – няма да коментираме (или по-позитивно настроената половина от екипа ни, която отрича такива долни инсиноации!). 😛
“Бургаско пиво” е придобито от белгийския пивоварен концерн “Интербрю” през 1999 година. През 2002 г. “Интербрю”, закрива бургаската пивоварна и оттогава бирата “Бургаско” се произвежда в Хасково. Площите и сградите в Бургас се използват за складове за готова продукция, както и за производство на малц.
Официален сайт “Бургаско пиво” май някога е имало, но в момента не е наличен.

Clausthaler от Германия: Безалкохолен ад

Безлкхохолна. Малка. Топла. Бира.
Някак не върви тези три думи да са в едно изречение, нали? Или поне на нас така ни се струва. Винаги до сега сме оставали с усещането, че за да направиш безалкохолно пиво трябва да си (малко) извратен. Но тъй като до сега в Бирлога не сме писали за подобен тип изстъпление, време е да обърнем внимание на една от тези напитки, които се славят и като пионери в “жанра”.
Става въпрос за безалкохолната версия на немската “Clausthaler”. Не ни стана ясно от колко години се произвежда, защото информационното затъмнение по въпроса преобладава, но определено е една от най-отвратителните бири (а и напитки, като цяло!), които някога сме пили. Вкусът на топъл цвик не е съвсем точен, за да определи “качествата” на гореспоменатата. Още първата глътка ще ви убеди, че НЕ ТРЯБВА и НЕ МОЖЕТЕ да продължите да пиете тази бозоподобна отвара, която гордо смее да твърди за себе си, че е представител на биреното братство. Но както и да е… Цената във “Фантастико”, например, е малко над лев. Като за малка бира е добре, но имайки предвид качествата й – прекалено висока! 😉
Иначе е възможно “Clausthaler” сама по себе си да не е никак лоша бира, но във вариантите й, в които има някакво процентно съдържание на алкохол. В тези й разновидности, надяваме се, ще имаме възможността скоро да ви я опишем. Производител е пивоварната “Binding-Brauerei AG” във Франкфурт, която е отговорна и за пиво като “Schofferhofer”, за което съвсем скоро също ще ви напишем малко повече подробности.
Официален сайт на Clausthaler.

Безалкохолна, малка, топла. Бира.

Някак не върви тези три думи да са в едно изречение с Бира, нали? Или поне на нас така ни се струва. Винаги до сега сме оставали с усещането, че за да направиш безалкохолно пиво трябва да си (малко) извратен. Но тъй като до сега в Бирлога не сме писали за подобен тип изстъпление, време е да обърнем внимание на една от тези напитки, които се славят и като пионери в “жанра”.

Става въпрос за безалкохолната версия на немската “Clausthaler”. Не ни стана ясно от колко години се произвежда, защото информационното затъмнение по въпроса преобладава, но определено е една от най-отвратителните бири (а и напитки, като цяло!), които някога сме пили. Вкусът на топъл цвик не е съвсем точен, за да определи “качествата” на гореспоменатата. Още първата глътка ще ви убеди, че НЕ ТРЯБВА и НЕ МОЖЕТЕ да продължите да пиете тази бозоподобна отвара, която гордо смее да твърди за себе си, че е представител на биреното братство. Но както и да е… Цената във “Фантастико”, например, е малко над лев. Като за малка бира е добре, но имайки предвид качествата й – прекалено висока! 😉

Иначе е възможно “Clausthaler” сама по себе си да не е никак лоша бира, но във вариантите й, в които има някакво процентно съдържание на алкохол. В тези й разновидности, надяваме се, ще имаме възможността скоро да ви я опишем. Производител е пивоварната “Binding-Brauerei AG” във Франкфурт, която е отговорна и за пиво като “Schofferhofer”, за което съвсем скоро също ще ви напишем малко повече подробности.

Официален сайт на Clausthaler.

Clausthaler

Пиринско пиво – свежо, от планината

След като от доста време отлагаме да обърнем по-голямо внимание на родните бири, които така или иначе са най-добре пласираните на родния пазар, сега ще се отдадем на поредица от публикации “Made in BG”.
Новата ни спирка е “Пиринско”. Каква е първата ви асоциация, когато чуете за тази бира? Свежо от планината, а? За нас определено е така. Пиринското е може би една от най-подценяваните бири у нас, но от своя страна много уважавана от родния метъл фен. Защото е евтина, но и защото е наистина хубава. Свежа, пивка, светла бира. “Пиринско” притежава всички качества да се превърне в любимата ви бира, стига да й дадете шанс поне веднъж. От време на време ни се струва, че е по-лека, отколкото би й приличало, но това са бели кахъри. Не можем да си кривим душата – добра е и си струва да се разнообрази с нея, когато съвсем случайно ви омръзнат по-любимите ви питиета.
Малко история за “Пиринско”, четем и копираме от сайта на “Карлсберг България”, които са й нейни производители:
“Пивоварната на Пиринско е създадена през 1967г. Тя  произвежда и бутилира своята марка Пиринско от 1971 година насам. От ноември 2002 година Пиринско става част от международното портфолио на датския пивоварен концерн Карлсберг Груп. Той инвестира в модернизация на мощностите и в привеждане на производството към стандартите на датската компания. Инвестиции се правят и в професионалното развитие на служителите. В резултат на тези промени, от средата на 2005 година вкусът на Пиринско се отличава с по-голяма плътност и постоянно високо качество. Външният вид на пивото също е променен – с нова бутилка, етикет и капачка.”
“Пиринско” определено е един от продуктите на пивоварната, който промени доста облика (а и вкуса си) в последните години. Вече може да се намери в наистина доста добре изглеждащи бутилки и “пластмаси”, които са с “протекшън кеп”  (оу, йе!). За наша радост, “Пиринско” все още е една от бирите, която държат сравнително ниска цена – под лев за бутилка. Алкохолнотто съдържание в това пиво е 4.3%.
На официалния сайт на “Пиринско пиво” може да намерите още интересна информация за инициативите, които марката подкрепя.

След като от доста време отлагаме да обърнем по-голямо внимание на родните бири, които така или иначе са най-добре пласираните на родния пазар, сега ще се отдадем на поредица от публикации “Made in BG”.

Новата ни спирка е “Пиринско”. Каква е първата ви асоциация, когато чуете за тази бира? Свежо от планината, а? За нас определено е така. Пиринското е може би една от най-подценяваните бири у нас, но от своя страна много уважавана от родния метъл фен. Защото е евтина, но и защото е наистина хубава. Свежа, пивка, светла бира. “Пиринско” притежава всички качества да се превърне в любимата ви бира, стига да й дадете шанс поне веднъж. От време на време ни се струва, че е по-лека, отколкото би й приличало, но това са бели кахъри. Не можем да си кривим душата – добра е и си струва да се разнообрази с нея, когато съвсем случайно ви омръзнат по-любимите ви питиета.

Малко история за “Пиринско”, четем и копираме от сайта на “Карлсберг България“, които са й нейни производители:

“Пивоварната на Пиринско е създадена през 1967г. Тя  произвежда и бутилира своята марка Пиринско от 1971 година насам. От ноември 2002 година Пиринско става част от международното портфолио на датския пивоварен концерн Карлсберг Груп. Той инвестира в модернизация на мощностите и в привеждане на производството към стандартите на датската компания. Инвестиции се правят и в професионалното развитие на служителите. В резултат на тези промени, от средата на 2005 година вкусът на Пиринско се отличава с по-голяма плътност и постоянно високо качество. Външният вид на пивото също е променен – с нова бутилка, етикет и капачка.”

“Пиринско” определено е един от продуктите на пивоварната, който промени доста облика (а и вкуса си) в последните години. Вече може да се намери в наистина доста добре изглеждащи бутилки и “пластмаси”, които са с “протекшън кеп”  (оу, йе!). За наша радост, “Пиринско” все още е една от бирите, която държат сравнително ниска цена – под лев за бутилка. Алкохолнотто съдържание в това пиво е 4.3%.

На официалния сайт на “Пиринско пиво” може да намерите още интересна информация за инициативите, които марката подкрепя.

Пиринско