Каменица – никой не знае защо?!

Има български бири, за които мога да кажа “супер са”, има такива, за които съм казвала “супер са”, но има и една – “Каменица”, която никога, ама никога не ми е допадала. Причината е най-вече във вкуса, който винаги ми се е струвал прекалено тежък или прекалено “лек”. Не зная. Но днес ще разкажем малко повече за тази родна гордост, която има около 18% дял в родния пазар, тъй че наистина заслужава да бъде наричана така.

Историческата справка сочи, че началото на производството на “Каменица” е през далечната 1881 г. Тук може да прочетете интересни неща около развитието на пивоварната и периодите на растеж и усъвършенстване на технологията. Факт е, че в последните няколко години “Каменица” се развиха изключително добре. Подобриха бутилките си, вече има модерни капачки на стъклените шишета, марката е генерален спонсор на големи събития, появи се “Каменица Lev” (за която ще отделим специален постинг, защото е може би най-доброто, правено от фирмата) и т.н.

“Каменица” винаги е държала прилична цена, а и може да се каже, че нейният безалкохолен вариант е единствената българска алтернатива за любителите на такива “преживявания”. Пивоварната си има “Каменица фен купа”, хората играят, забавляват се, имат награди… Бизнесът върви. Бирата подкрепя напоследък и рок събитията, раздаде много яки подаръци на по-упоритите, появиха се специални “про-мъжки” кампании. Въобще – “Каменица” се затвърди като бирата, за която мъжете “знаят защо”. Послание, което, честно казано, никога не съм разбирала (достатъчно).

Както и да е. “Каменица” е марка, която макар и неуспяла да ни спечели за свои фенове, има стабилна позиция на родния пазар и се развива в правилната посока.

Официален сайт: Каменица

Албанската гордост: бира Tirana

Ако има балканска страна, за която почти нищо позитивно не може да се чуе, то това със сигурност е Албания. Може да си представите каква беше изненадата ни, когато получихме бира именно произведена в тази държава! Страхотен подарък и изненада, която няма да забравим!

Албанската бира, за която ще разкажем днес, се казва… “Tirana”. Колко странно, нали? 😉 Бутилката й беше семпла, а очакванията ни за вкуса й – наистина крайни. След като мина известно време и все пак решихме да се престршим да я опитаме, разбрахме, че очакванията ни са били нeадекватни. “Tirana” почти няма вкус. Ако щете вярвайте, но това е една от най-странните бири, които сме опитвали. Ароматът й е поносим, даже нормален, има лек дъх на по-кофти пиво, но вкус почти не се усеща. Бихме я сравнили с някои от най-леките български бири, а това няма да е без основание, имайки предвид, че алкохолното й съдържание е 4%.

Интересно е да се отбележи, че производството на тази бира датира от 1938 година, а едва през 1960-та е направена и по-голяма пивоварна, която да поеме по-голям капацитет продукция. В момента бира “Tirana” е с дял в страната си от около 30%, което я прави най-разпространения местен продукт. И най-харесван, очевидно.

Нашата бутилка имаше по-различен етикет, но това не е чак толкова важно. За цената не можем да кажем нищо – все пак бирата ни е подарък. А дали някой от вас е пил други албански бири?

Сръбските бири: Lav, Jelen и све

Скорошното ни посещение в Нови сад се оказа чудесно вдъхновение да направим един общ постинг за всички (или поне най-популярните и обичани) сръбски бири, които опитахме. Още в самото начало уточнявам, че сърбите изключително много подкрепят родните марки и ги рекламират също толкова настойчиво, колкото в България се прави промоция на чужди марки. Плакати, билбордове, чадъри на заведения – това са най-срещаните методи за популяризиране на “Jelen” и “Lav”, които са най-популярните бири в региона на Нови сад, но, по всяка вероятност, и в цяла Сърбия.

А пропагандирането им определено си заслужава! Уверявам ви, че няма да останете разочаровани от качествата им. За по-претенциозните има няколко разновидности на пиво “Lav”, което го прави подходящо за всякакви случаи.

Още със стъпването ни новисадска почва, бяхме ударени доста силно от “Lav” с процентно съдържание на алкохол от 7,2%. Добре е, а? Като прибавим и съвсем приемливите цени – от 1,60лв., на бутките на всеки ъгъл на кръстовище, до 80-90ст. в магазините – картинката става още по-приятна. Интересно е да се отбележи, че в хранителен магазин не можеш да си купиш бира в стъклена бутилка, ако не дадеш още при първото ти пазаруване амбалаж в замяна. Няма опция да си платиш за амбалажа. Или поне на нас така ни казаха. Който има различен опит, нека сподели в коментарите.

Що се отнася до вкусовите качества на двете бири – светлите им варианти са много пивки, леки и приятни. Нямат силно изразен вкус и аромат, като “Lav” сякаш е малко по-тежичка от “Jelen”.

Повече за историята на двете марки, които датират от преди повече от 120 години, може да прочетете в официалните им сайтове – Jelen и Lav.

Единственото пиво, което не препоръчваме особено е намереното в Нови сад “Pils Plus”, което всъщност е по-скоро немски, отколкото сръбски производ.

Дори сега, когато описах бирите, пак ми се прииска да съм в Сърбия. А де да беше само бирата, която да си заслужава да живееш там…