Zipfer: Бира с парфюм

Напълно неволно се оказва, че броят на австрийските бири в Биролга е доста голям. И въпреки това днес ще ви представим още едно пиво от тази страна. Избраникът този път е “Zipfer”.

Всъщност това е една от бирите, които имат много разновидности на пазара в Австрия. В България обаче можем да я намерим само в “оригиналния” й светъл вид, в разфасовки от половинлитрови кенчета. Ако потърсите повече информация за “Zipfer” в интернет, най-вероятно ще останете с впечатлението, че това е една наистина уникално яка бира. Реалността обаче е различна. Или поне продаваното у нас не можа да остави у нас каквито и да било приятни впечатления.

“Zipfer” автоматично влезе в графата ни с “лоши австрийски бири”. Вкусът и е “напарфюмиран” – едни нотки са по-силни от други, но по изключително изкуствен начин. Няма го натуралното усещане от малца и хмела. А какво можеш да харесаш в една бира, в която това липсва напълно? За подобни на тази бири съм си мислила неведнъж дали не са правени по някаква доста първобитна технология, при която няколко вида есенции се смесват, а след това се газират. Цялостното усещане от това пиво бе и продължава да е доста неприятно.

Иначе пивоварната производител може да се похвали с история датираща от 1858 година, когато Франц Шауп започва да си вари собствено пиво в малко помещение. По това време той успявал да свари “само” 1542 хектолитра от тази бира. Развитието на бизнеса му идва след 1960 година, когато започват нововъведенията в пивоварната “Zipf”. По-късно се появяват и най-различните варианти и разфасовки на едноименната бира.

“Zipfer” се продава срещу близо 2 лева в някои от по-големите магазини в София.

Ето го и официалния сайт на “Zipfer“.

Напълно неволно се оказва, че броят на австрийските бири в Биролга е доста голям. И въпреки това днес ще ви представим още едно пиво от тази страна. Избраникът този път е “Zipfer”.
Всъщност това е една от бирите, които имат много разновидности на пазара в Германия. В България обаче можем да я намерим само в “оригиналния” й светъл вид, в разфасовки от половинлитрови кенчета. Ако потърсите повече информация за “Zipfer” в интернет, най-вероятно ще останете с впечатлението, че това е една наистина уникално яка бира. Реалността обаче е различна. Или поне продаваното у нас не можа да остави у нас каквито и да било приятни впечатления.
“Zipfer” автоматично влезе в графата ни с “лоши австрийски бири”. Вкусът и е “напарфюмиран” – едни нотки са по-силни от други, но по изключително изкуствен начин. Няма го натуралното усещане от малца и хмела. А какво можеш да харесааш в една бира, в която това липсва напълно? За подобни на тази бири съм си мислела неведнъж дали не са правени по някаква доста първобитна технология, при която няколко вида есенции се смесват, а след това се газират. Цялостното усещане от това пиво бе и продължава да е доста неприятно.
Иначе пивоварната производител може да се похвали с история датираща от 1858 година, когато Франц Шауп започва да си вари собствено пиво в малко помещение. По това време той успявал да свари “само” 1542 хектолитра от тази бира. Развитието на бизнеса му идва след 1960 година, когато започват нововъведенията в пивоварната “Zipf”. По-късно се появяват и най-различните варианти и разфасовки на едноименната бира.
“Zipfer” се продава срещу близо 2 лева в някои от по-големите магазини в София.
Ето го и официалния сайт на “Zipfer”.

Ариана Тъмно – с 5.5% алкохол, но не и тъмна

Зимният сезон тепърва предстои, но в Бирлога вече започна времето на тъмните бири. В синхрон с това, започваме да ви запознаваме с тези представители, които сме опитали до момента.
“Ариана Тъмно” (5.5) – това с цифрата не ви ли звучи леко тъпо? Всъщност идеята е, че “Ариана” имаха и преди тъмно пиво, но това е съвсем ново, продава се от този сезон и е с по-високо лакохолно съдържание. Производителите му го описват така: “В рецептата на “Ариана Тъмно 5,5 %” светлият малц, карамел малц и кафе малц са смесени в такова съотношение, че да й предадат мек карамелен вкус и златно-тъмен цвят.” Освен това “новото тъмно пиво се произвежда по чешка технология, а хмелът се подлага на специална обработка, за да се постигне меката горчивина на бирата.”
И преди сме писали за “Ариана”, но този път случаят е малко по-различен. И какво мислим ние относно качествата на “тъмното 5.5”. Ами… не е тъмно. Или поне мноооого леко вкусът му напомня на тъмно пиво. Именно онзи карамелено-сладникав и тежък вкус, характерен за повечето хубави тъмни бири, при него липсва. Затваряш очи докато отпиваш няколко глътки и определено се объркваш какво пиво точно пиеш. Вкусът едва загатва, че бирата е тъмна, а сравнително високите алкохолен процент не се усеща осезаемо. Цветът на “Ариана тъмно” също не е много тъмен. 😉 Но пък газировката в пластамосово шише се запазва за поне 24 часа. Проверено е. 🙂
Производители, логично, и на тази разфасовка “Ариана” са “Загорка”. Повече за тъмната им, обновена версия на бирата, ще намерите в официалния им сайт. 🙂
Ценовият клас е малко по-висок от този на “нормалното” свело пиво – около 2,50 лв. за двулитрова бутилка.

Зимният сезон тепърва предстои, но в Бирлога вече започна времето на тъмните бири. В синхрон с това, стартираме и запознанството ви с тези представители, които сме опитали до момента.

“Ариана Тъмно” (5.5) – това с цифрата не ви ли звучи леко тъпо? Всъщност идеята е, че “Ариана” имаха и преди тъмно пиво, но това е съвсем ново, продава се от този сезон и е с по-високо алкохолно съдържание. Производителите му го описват така: “В рецептата на “Ариана Тъмно 5,5 %” светлият малц, карамел малц и кафе малц са смесени в такова съотношение, че да й предадат мек карамелен вкус и златно-тъмен цвят.” Освен това “новото тъмно пиво се произвежда по чешка технология, а хмелът се подлага на специална обработка, за да се постигне меката горчивина на бирата.”

И преди сме писали за “Ариана“, но този път случаят е малко по-различен. А какво мислим ние относно качествата на “тъмното 5.5”?

Ами… не е тъмно. Или поне мноооого леко вкусът му напомня на тъмно пиво. Именно онзи карамелено-сладникав и тежък вкус, характерен за повечето хубави тъмни бири, при него липсва. Затваряш очи докато отпиваш няколко глътки и определено се объркваш каква бира точно пиеш. Вкусът едва загатва, че е тъмна, а сравнително високият алкохолен процент не се усеща осезаемо. Цветът на “Ариана Тъмно” също не е много тъмен. 😉 Но пък газировката в пластамосово шише се запазва за поне 24 часа. Проверено е. 🙂

Производителят, логично, и на тази разфасовка “Ариана” е “Загорка”. Повече за тъмната им, обновена версия на бирата, ще намерите в официалния им сайт. 🙂

Ценовият клас е малко по-висок от този на “нормалното” светло пиво – около 2,50 лв. за двулитрова бутилка.

Ариана тъмно

Бургаско пиво: Обичано и мразено

“Бургаско пиво” или само “Бургаско” е една от бирите, за които ние, авторите в Бирлога, имаме принципни различия. Но въпреки тях сме готови да ви споделим някаква обобщена информация относно качествата й.

“Бургаско” е една от малкото бири, които с редки изключения могат да се намерят единствено в района на Бургас. Морските ширини именно са и мястото, където тази бира има специален вкус. Вкус, който наистина не може да те впечатли с нищо (може би само с остротата си?), но който е отличителен знак именно на това пиво. Летните жеги, откритите крайморски заведения и музикалните фестивали на открито, край плажа, са перфектното място за консумация на евтиното (дори за българските представи) “Бургаско”. Ако имате късмета да го пийвате някъде другаде – едва ли ще останете очаровани, защото, както вече споменахме, качествата му са доста оспорими. Газировката е ВЪЗ, вкусът е наистина резлив, цветът е много светъл…

“Бургаско” се предлага и в големи пластмасови бутилки, освен в стандартните стъклени, но не са много мазохистите, които си купуват ЧАК такива количества от него. 😉 Или поне такова е нашето впечатление.

До преди няколко години бирата имаше наистина простоват, но много симпатичен етикет и оформление като цяло, но в момента се предлага с етикети в отвратителен дизайн, най-често в тъмно кафяви половинлитрови шишета. Що се отнася до слуховете, че за производството на бирата се използат водите на силно замърсеното Бургаско езеро – няма да коментираме (или поне по-позитивно настроената половина от екипа ни, която отрича такива долни инсиноации!). 😛 (баш от отходни води си го правят – добавка от по скептичната половинка 🙂 )

“Бургаско пиво” е придобито от белгийския пивоварен концерн “Интербрю” през 1999 година. През 2002 г. “Интербрю”, закрива бургаската пивоварна и оттогава бирата “Бургаско” се произвежда в Хасково. Площите и сградите в Бургас се използват за складове за готова продукция, както и за производство на малц.

Официален сайт “Бургаско пиво” май някога е имало, но в момента не е наличен.

“Бургаско пиво” или само “Бургаско” е една от бирите, за които ние, авторите в Бирлога, имаме принципни различия. Но въпреки тях сме готови да ви споделим някаква обобщена информация относно качествата й.
“Бургаско” е една от малкото бири, които с редки изключения могат да се намерят единствено в района на Бургас. Морските ширини именно са и мястото, където тази бира има специален вкус. Вкус, който наистина не може да те впечатли с нищо (може би само с остротата си?), но който е отличителен знак именно на това пиво. Летните жеги, откритите крайморски заведения и музикалните фестивали на открито, край плажа, са перфектното място за консумация на евтиното (дори за българските представи) “Бургаско”. Ако имате късмета да го пийвате някъде другаде – едва ли ще останете очаровани, защото, както вече споменахме, качествата му са доста оспорими. Газировката е доста, вкусът е наистина резлив, цветът е много светъл…
“Бургаско” се предлага и в големи пластмасови бутилки, освен в стандартните стъклени бутилки, но не са много мазохистите, които си купуват ЧАК такива количества от него. 😉 Или поне такова е нашето впечатление.
До преди няколко години бирата имаше наистина простоват, но много симпатичен етикет и оформление като цяло, но в момента се предлага с етикети в отвратителен дизайн, най-често в тъмно кафяви половинлитрови шишета. Що се отнася до слуховете, че за производството на бирата се използат водите на силно замърсеното Бургаско езеро – няма да коментираме (или по-позитивно настроената половина от екипа ни, която отрича такива долни инсиноации!). 😛
“Бургаско пиво” е придобито от белгийския пивоварен концерн “Интербрю” през 1999 година. През 2002 г. “Интербрю”, закрива бургаската пивоварна и оттогава бирата “Бургаско” се произвежда в Хасково. Площите и сградите в Бургас се използват за складове за готова продукция, както и за производство на малц.
Официален сайт “Бургаско пиво” май някога е имало, но в момента не е наличен.

Clausthaler от Германия: Безалкохолен ад

Безлкхохолна. Малка. Топла. Бира.
Някак не върви тези три думи да са в едно изречение, нали? Или поне на нас така ни се струва. Винаги до сега сме оставали с усещането, че за да направиш безалкохолно пиво трябва да си (малко) извратен. Но тъй като до сега в Бирлога не сме писали за подобен тип изстъпление, време е да обърнем внимание на една от тези напитки, които се славят и като пионери в “жанра”.
Става въпрос за безалкохолната версия на немската “Clausthaler”. Не ни стана ясно от колко години се произвежда, защото информационното затъмнение по въпроса преобладава, но определено е една от най-отвратителните бири (а и напитки, като цяло!), които някога сме пили. Вкусът на топъл цвик не е съвсем точен, за да определи “качествата” на гореспоменатата. Още първата глътка ще ви убеди, че НЕ ТРЯБВА и НЕ МОЖЕТЕ да продължите да пиете тази бозоподобна отвара, която гордо смее да твърди за себе си, че е представител на биреното братство. Но както и да е… Цената във “Фантастико”, например, е малко над лев. Като за малка бира е добре, но имайки предвид качествата й – прекалено висока! 😉
Иначе е възможно “Clausthaler” сама по себе си да не е никак лоша бира, но във вариантите й, в които има някакво процентно съдържание на алкохол. В тези й разновидности, надяваме се, ще имаме възможността скоро да ви я опишем. Производител е пивоварната “Binding-Brauerei AG” във Франкфурт, която е отговорна и за пиво като “Schofferhofer”, за което съвсем скоро също ще ви напишем малко повече подробности.
Официален сайт на Clausthaler.

Безалкохолна, малка, топла. Бира.

Някак не върви тези три думи да са в едно изречение с Бира, нали? Или поне на нас така ни се струва. Винаги до сега сме оставали с усещането, че за да направиш безалкохолно пиво трябва да си (малко) извратен. Но тъй като до сега в Бирлога не сме писали за подобен тип изстъпление, време е да обърнем внимание на една от тези напитки, които се славят и като пионери в “жанра”.

Става въпрос за безалкохолната версия на немската “Clausthaler”. Не ни стана ясно от колко години се произвежда, защото информационното затъмнение по въпроса преобладава, но определено е една от най-отвратителните бири (а и напитки, като цяло!), които някога сме пили. Вкусът на топъл цвик не е съвсем точен, за да определи “качествата” на гореспоменатата. Още първата глътка ще ви убеди, че НЕ ТРЯБВА и НЕ МОЖЕТЕ да продължите да пиете тази бозоподобна отвара, която гордо смее да твърди за себе си, че е представител на биреното братство. Но както и да е… Цената във “Фантастико”, например, е малко над лев. Като за малка бира е добре, но имайки предвид качествата й – прекалено висока! 😉

Иначе е възможно “Clausthaler” сама по себе си да не е никак лоша бира, но във вариантите й, в които има някакво процентно съдържание на алкохол. В тези й разновидности, надяваме се, ще имаме възможността скоро да ви я опишем. Производител е пивоварната “Binding-Brauerei AG” във Франкфурт, която е отговорна и за пиво като “Schofferhofer”, за което съвсем скоро също ще ви напишем малко повече подробности.

Официален сайт на Clausthaler.

Clausthaler

Пиринско пиво – свежо, от планината

След като от доста време отлагаме да обърнем по-голямо внимание на родните бири, които така или иначе са най-добре пласираните на родния пазар, сега ще се отдадем на поредица от публикации “Made in BG”.
Новата ни спирка е “Пиринско”. Каква е първата ви асоциация, когато чуете за тази бира? Свежо от планината, а? За нас определено е така. Пиринското е може би една от най-подценяваните бири у нас, но от своя страна много уважавана от родния метъл фен. Защото е евтина, но и защото е наистина хубава. Свежа, пивка, светла бира. “Пиринско” притежава всички качества да се превърне в любимата ви бира, стига да й дадете шанс поне веднъж. От време на време ни се струва, че е по-лека, отколкото би й приличало, но това са бели кахъри. Не можем да си кривим душата – добра е и си струва да се разнообрази с нея, когато съвсем случайно ви омръзнат по-любимите ви питиета.
Малко история за “Пиринско”, четем и копираме от сайта на “Карлсберг България”, които са й нейни производители:
“Пивоварната на Пиринско е създадена през 1967г. Тя  произвежда и бутилира своята марка Пиринско от 1971 година насам. От ноември 2002 година Пиринско става част от международното портфолио на датския пивоварен концерн Карлсберг Груп. Той инвестира в модернизация на мощностите и в привеждане на производството към стандартите на датската компания. Инвестиции се правят и в професионалното развитие на служителите. В резултат на тези промени, от средата на 2005 година вкусът на Пиринско се отличава с по-голяма плътност и постоянно високо качество. Външният вид на пивото също е променен – с нова бутилка, етикет и капачка.”
“Пиринско” определено е един от продуктите на пивоварната, който промени доста облика (а и вкуса си) в последните години. Вече може да се намери в наистина доста добре изглеждащи бутилки и “пластмаси”, които са с “протекшън кеп”  (оу, йе!). За наша радост, “Пиринско” все още е една от бирите, която държат сравнително ниска цена – под лев за бутилка. Алкохолнотто съдържание в това пиво е 4.3%.
На официалния сайт на “Пиринско пиво” може да намерите още интересна информация за инициативите, които марката подкрепя.

След като от доста време отлагаме да обърнем по-голямо внимание на родните бири, които така или иначе са най-добре пласираните на родния пазар, сега ще се отдадем на поредица от публикации “Made in BG”.

Новата ни спирка е “Пиринско”. Каква е първата ви асоциация, когато чуете за тази бира? Свежо от планината, а? За нас определено е така. Пиринското е може би една от най-подценяваните бири у нас, но от своя страна много уважавана от родния метъл фен. Защото е евтина, но и защото е наистина хубава. Свежа, пивка, светла бира. “Пиринско” притежава всички качества да се превърне в любимата ви бира, стига да й дадете шанс поне веднъж. От време на време ни се струва, че е по-лека, отколкото би й приличало, но това са бели кахъри. Не можем да си кривим душата – добра е и си струва да се разнообрази с нея, когато съвсем случайно ви омръзнат по-любимите ви питиета.

Малко история за “Пиринско”, четем и копираме от сайта на “Карлсберг България“, които са й нейни производители:

“Пивоварната на Пиринско е създадена през 1967г. Тя  произвежда и бутилира своята марка Пиринско от 1971 година насам. От ноември 2002 година Пиринско става част от международното портфолио на датския пивоварен концерн Карлсберг Груп. Той инвестира в модернизация на мощностите и в привеждане на производството към стандартите на датската компания. Инвестиции се правят и в професионалното развитие на служителите. В резултат на тези промени, от средата на 2005 година вкусът на Пиринско се отличава с по-голяма плътност и постоянно високо качество. Външният вид на пивото също е променен – с нова бутилка, етикет и капачка.”

“Пиринско” определено е един от продуктите на пивоварната, който промени доста облика (а и вкуса си) в последните години. Вече може да се намери в наистина доста добре изглеждащи бутилки и “пластмаси”, които са с “протекшън кеп”  (оу, йе!). За наша радост, “Пиринско” все още е една от бирите, която държат сравнително ниска цена – под лев за бутилка. Алкохолнотто съдържание в това пиво е 4.3%.

На официалния сайт на “Пиринско пиво” може да намерите още интересна информация за инициативите, които марката подкрепя.

Пиринско

Gosser от Австрия: С дъх на бонбони

Доста странно заглавие, а? Но как да е различно, когато една от австрийските бири, с които страната най-много се гордее, наистина има остатъчен дъх на бонбони.
Иначе какво да кажем за “G?sser”? Тя е обикновена, светла бира. Има приятна газировка и не особено силен аромат. Съвсем нормално пиво, което нямаше да е толкова интересно, ако не беше този толкова натрапчив бонбонен вкус. Отне ни известно време, за да се сетим на какви точно лакомства наповодява, но така и не стигнахме до верния отговор. Ако някой от вас е стигнал до подобно заключение и има някакви идеи – добре дошъл е тук да ги сподели. Изпиването на цяло кенче е предизвикателство за сетивата, което можем да определим като по-скоро приятно.
“G?sser” се произвежда в една от големите области на Австрия – Стирия. Бирата даже може да бъде определена за символ на цялата област. Зеленият цвят, в който е издържан етикетът на марката, е символ на сърцето на местността. Той е и нейна запазена марка.
Интересно е, че все по-често в най-различни магазини в София се намират кенчетата “G?sser”. Те са половинлитрови – предполагаме, че в Австрия има доста по-голямо разнообразие в разфаасовките. Пивоварната производител явно държи доста на марката си, което е видно най-вече от петте й разновидности. Ценовият клас е около 1 евро, а за отбелязване е, че рекламни пана с логото на бирата могат все по-често да бъдат забелязани на състезанията по ски алпийски дисциплини.
Официален сайт: G?sser

Доста странно заглавие, а? Но как да е различно, когато една от австрийските бири, с които страната най-много се гордее, наистина има остатъчен дъх на бонбони.

Иначе какво да кажем за “G?sser”? Тя е обикновена, светла бира. Има приятна газировка и не особено силен аромат. Съвсем нормално пиво, което нямаше да е толкова интересно, ако не беше този толкова натрапчив бонбонен вкус. Отне ни известно време, за да се сетим на какви точно лакомства наповодява, но така и не стигнахме до верния отговор. Ако някой от вас е стигнал до подобно заключение и има някакви идеи – добре дошъл е тук да ги сподели. Изпиването на цяло кенче е предизвикателство за сетивата, което можем да определим като по-скоро приятно.

“G?sser” се произвежда в една от големите области на Австрия – Стирия. Бирата даже може да бъде определена за символ на цялата област. Зеленият цвят, в който е издържан етикетът на марката, е символ на сърцето на местността. Той е и нейна запазена марка.

Интересно е, че все по-често в най-различни магазини в София се намират кенчетата “G?sser”. Те са половинлитрови – предполагаме, че в Австрия има доста по-голямо разнообразие в разфаасовките. Пивоварната производител явно държи доста на марката си, което е видно най-вече от петте й разновидности. Ценовият клас е около 1 евро, а за отбелязване е, че рекламни пана с логото на бирата могат все по-често да бъдат забелязани на състезанията по ски алпийски дисциплини.

Официален сайт: G?sser

G?sser